— Извадила си късмет — каза Джаки.
— Как е той? — попита Джулия. — Добре ли е?
— Понатупали са го, но не е пострадал сериозно. Той каза… май ще трябва да поговорим насаме, Джаки.
— Каквото и да е, можеш да го кажеш пред Ърни и Джулия.
Роуз се поколеба, но само за момент. Ако не вярваше на Ърни Калвърт и Джулия Шамуей, тогава на кого изобщо можеше да се довери.
— Каза, че трябва да си поговорим. Да се сдобрим, сякаш сме се карали. Каза и че те смята за свястна.
Джаки се обърна към Ърни и Джулия. На Роуз ѝ се стори, че въпросът е получил своя отговор.
— Щом Барби казва така, значи е така — рече Джаки, а Ърни закима усърдно с глава. — Скъпа, тази вечер планираме да проведем една среща. В къщата на Пайпър. Това е нещо като тайна.
— Не е нещо като тайна, а си е направо тайна — намеси се Джулия. — А като се има предвид какво става в нашия град, по-добре е тайната да не бъде разкривана.
— Ако става въпрос за това, което си мисля, подкрепям ви изцяло. — След това Роуз тихичко добави: — Но Ансън не. Той носи синя кърпа на ръката си.
Точно тогава на екрана се появи надпис: „Си Ен Ен Извънредни новини“ и зазвуча дразнещата мелодия (взета сякаш от някой нискобюджетен филм на ужасите), която винаги предшестваше репортажите, свързани с Купола. Роуз предположи, че на екрана ще „цъфне“ Андерсън Купър или нейният любим Улфи (щабквартирата им сега беше в Касъл Рок), но сбърка. Появи се Барбара Стар — кореспондентката от Пентагона. Тя стоеше до армейския палатков лагер в Харлоу.
— Дон, Кира… полковник Джеймс О. Кокс — човекът от Пентагона, който се занимава с мистериозния Купол, появил се миналата събота — ще говори пред медиите за втори път, едва за втори път от началото на кризата. Темата беше обявена преди малко и аз съм сигурна, че тя ще заинтересува десетките хиляди американци, чиито близки и роднини са блокирани в Честърс Мил. Беше ни казано… — Тя се заслуша в слушалките си и обяви: — Полковник Кокс.
Четиримата насядаха край бара и се загледаха в телевизора. Камерата вече показваше вътрешността на някаква голяма палатка. Четирийсетина репортери се бяха настанили на сгъваеми столове, а други техни колеги стояха прави отзад. Чуваше се оживен разговор. В единия край на палатката беше издигната импровизирана сцена. На нея имаше отрупана с микрофони маса, от двете страни на която бяха опънати американски знамена. Отзад беше поставен бял екран.
— Доста професионално, като се има предвид, че е направено набързо — подметна Ърни.
— О, мисля, че всичко е старателно подготвено — отвърна Джаки. Тя си припомни разговора с Кокс. Полковникът беше казал: „Вдигаме нивото, за да отровим живота на Рени.“
Платнището, което покриваше входа, се повдигна и нисък мускулест човек с посивяла коса изприпка до импровизираната сцена. Никой не си беше направил труда да сложи стълба или поне щайга, която да изпълнява ролята на стълба, но човекът не срещна никакви проблеми, скочи пъргаво горе, без дори да забавя крачка. Беше облечен в бойна униформа с цвят каки, по която не се виждаха медали. Върху ризата му имаше етикетче: „полк. Д. Кокс“. В ръцете му нямаше листове. Репортерите веднага замлъкнаха и Кокс им се усмихна.
— Този човек непрекъснато трябва да дава пресконференции — каза Джулия. — Добре изглежда.
— Тихо, Джулия — смъмри я Роуз.
— Дами и господа, благодаря ви, че дойдохте тук — започна Кокс. — Ще бъда кратък, а когато приключа, ще отговоря на няколко въпроса. Ситуацията с Честърс Мил и силовото поле, което всички ние наричаме Купола, е следната: градът все още е отрязан от външния свят, не знаем какво е довело до това положение и засега не успяваме да пробием преградата. Ако успеем, веднага ще бъдете информирани. Най-добрите учени в Америка, всъщност най-добрите в света, се занимават с проблема. Разглеждаме различни възможности. Не ме питайте за тях, защото няма да получите отговор, поне засега.
Репортерите започнаха да мърморят недоволно. Кокс не се трогна. В долната част на екрана се появи нов надпис: „Военните отказват да коментират“. Когато мърморенето утихна, Кокс продължи:
— Както знаете, ние отцепихме района около Купола — първоначално пояс, широк два километра, който в неделя бе разширен до четири, а във вторник — до осем. За това има много причини, най-важната от които е, че Купола е опасен за хора с електронни импланти, като пейсмейкъри например. Втората основна причина е, че полето, генериращо Купола, би могло да оказва вредни ефекти, които се проявяват в по-късен период.
— За радиация ли говорите, полковник? — провикна се някой.