Рени поклати глава.
— До утре вечер ще получите такова количество пропан, което ще ви стигне чак до Коледа, ако се наложи. Давам ти го, защото се погрижи за мен и защото си свестен човек.
— Първо на първо не изказвам благодарности, когато ми връщат нещо, което си е мое. А и така съм по-забавен.
— О, ти поставяш знак за равенство между теб и болницата? — изсумтя Големия Джим.
— Че защо не? Преди малко ти постави знак за равенство между теб и Христос. Хайде да се върнем към темата за здравословното ти състояние, става ли?
Големия Джим плесна възмутено с големите си месести длани.
— Валиумът няма да те излекува. Ако си тръгнеш, нищо чудно сърцето ти да излезе от ритъм още следобед. Или просто да спре. Хубавото в този случай е, че ще можеш да се срещнеш с твоя спасител още преди да е паднал здрач.
— А ти какво ми предлагаш? — попита спокойно Рени. Беше възвърнал присъствие на духа.
— Мога да ти дам нещо, което вероятно ще реши проблема поне в краткосрочен план. Става въпрос за лекарство.
— Какво лекарство?
— Има цена.
— Знаех си — каза меко Големия Джим. — Разбрах, че си на страната на Барбара още когато дойде в офиса ми и започна да искаш разни работи.
Ръсти не беше искал „разни работи“, а само пропан, но реши да си замълчи.
— Откъде знаеш, че тогава Барбара е имал поддръжници? Още не се знаеше за убийствата, така че откъде знаеш, че е имал поддръжници?
Очите на Големия Джим блестяха — или се забавляваше, или го тресеше параноята. А може би и двете.
— Имам си начини, друже. Е, каква е цената? Какво искаш да ти дам в замяна на лекарството, което ще ме предпази от сърдечен удар? — Преди Ръсти да отговори, той вметна: — Позволи ми да направя предположение. Искаш да освободя Барбара, нали?
— Не. Веднага ще го линчуват, ако излезе навън.
Джим Рени се изсмя.
— Понякога говориш разумно.
— Искам да се откажеш от поста си. Сандърс също. Нека Андрея Гринъл поеме управлението. Джулия Шамуей може да помага на Андрея, докато тя се пребори със зависимостта си към онези лекарства.
Големия Джим се изсмя още по-гръмко, като освен това се плесна по бедрата.
— Мислех, че Кокс не е добре — той искаше онази с големите цици да помага на Андрея, но ти съвсем си изперкал. Шамуей! Този женски представител на семейство кучета не може задника сам да си избърше!
— Знам, че си убил Когинс!
Не искаше да каже това, думите просто се изплъзнаха от устата му. И какво от това? Бяха само двамата, като се изключеше Джон Робъртс от Си Ен Ен, който гледаше от екрана на телевизора. А и си струваше човек да види резултата. За пръв път от появяването на Купола насам Големия Джим се втрещи. Той се опита да запази каменно изражение, но не успя.
— Ти си луд!
— Знаеш, че не съм. Миналата нощ отидох в погребалната агенция и огледах четирите трупа.
— Нямаш право! Ти не си патолог! Ти дори не си истински доктор!
— Спокойно, Рени. Брой до десет. Пази си сърцето. — Ръсти замълча за момент. — Всъщност майната му на сърцето ти. След всичко, което направи, майната му на сърцето ти. По главата на Когинс имаше следи. Много странни следи, но аз бързо се досетих от какво са. Сигурен съм, че са от сувенирната бейзболна топка, която видях на бюрото ти.
— Това нищо не означава. — Рени погледна към отворената врата на тоалетната.
— Означава, и то много неща. Особено като се има предвид, че всички тела са били на едно място. За мен това означава, че този, който е убил Когинс, е убил и другите. Смятам, че си ти. Или ти и Младши. Баща и син в един отбор, така ли е?
— Няма да слушам тези глупости! — Той се надигна. Ръсти го бутна, за да го принуди да седне отново. Получи се изненадващо лесно.
— Не ме докосвай! — изкрещя Рени. — Не ме докосвай, по дяволите!
Ръсти попита:
— Защо го уби? Заплаши те, че ще каже за наркотиците, така ли? Той също ли участваше?
— Не ме докосвай! — повтори Рени, въпреки че Ръсти вече се беше отдръпнал назад и беше седнал на стола си. Изобщо не му мина през главата, че е възможно Рени да не говори на него.
— Ще си мълча за това — каза медикът. — И ще ти дам лекарство, което ще свърши по-добра работа от валиума. Но трябва да подадеш оставка. На утрешната среща кажи, че напускаш по здравословни причини и че предаваш властта на Андрея. Всички ще те смятат за герой.
Ръсти си помисли: „Ще се съгласи. Притиснат е в ъгъла.“
Рени се обърна към отворената врата на тоалетната и каза:
— Сега вече можете да излезете.
Картър Тибодо и Фреди Дентън излязоха от тоалетната, където се бяха скрили.
8.