— По дяволите — каза Стюарт Бауи.
Двамата с брат му бяха в работната стая, намираща се в сутерена на погребалната агенция. Стюарт гримираше самоубилата се наскоро Арлета Кумбс, която беше последният клиент на погребална агенция „Бауи“.
— По дяволите, скапан кучи син!
Той остави мобилния телефон на масата и извади пакетче бисквити „Ритц Битс“ от широкия преден джоб на зелената си гумирана престилка. Винаги ядеше, когато беше притеснен, и винаги успяваше да изцапа всичко около себе си („Тук прилича на кочина“ — имаше навик да казва баща им, когато малкият Стю напускаше масата), така че нямаше нищо изненадващо в това, че по лицето на Арлета, което бе застинало в грозна гримаса (бедната жена се беше заблудила, че нагълтването с препарат за отпушване на канали е бърз и безболезнен начин за отърваване от Купола), се посипаха трохи.
— Какво става? — попита Фърн.
— Защо ли се забърках в делата на този гадняр Рени!
— За пари.
— Каква е ползата от тях сега! — възкликна гневно Стюарт. — Какво да ги правя, да ги харча в смотания магазин на Бърпи ли! Най-много да ми стане оная работа от това!
Стюарт отвори устата на възрастната вдовица и набута в нея останалите бисквити.
— На ти, кучко, време е за обяд.
Той сграбчи мобилния си телефон, натисна бутона „контакти“ и избра един номер.
— Ако не е там — каза по-скоро на себе си, отколкото на Фърн, — ще го намеря, ще взема едно от пилетата му и ще му го навра в за…
Само че Роджър Килиан беше там. В проклетата си птицеферма. Стюарт чуваше къткането на пилетата. Чуваше и цигулките на Мантовани, които звучаха от високоговорителите в птицефермата. Когато децата бяха там, дънеше „Металика“ или „Пантера“.
— Кво?
— Роджър. Стю се обажда. Добре ли си, братко?
— Супер съм — отговори Роджър, което може би означаваше, че се е напушил. Голяма работа.
— Ела в града. Двамата с Фърн ще те чакаме в гаража. Ще вземем два от големите камиони — онези с лебедките — и ще отидем в Радиото на Исус. Всичкият пропан трябва да бъде закаран в града. Няма да успеем да свършим днес, но Джим каза да започваме. Утре ще взема шест-седем от нашите хора — от проклетата лична армия на Джим, ако той ги пусне, разбира се — и ще довършим работата.
— Ау, Стюарт, не! Трябва да храня пилетата! Всичките ми момчета станаха полицаи!
Стюарт си помисли: „Значи искаш да седиш в мижавия си офис, да пушиш метамфетамини, да слушаш скапана музика и да гледаш порно с лесбийки на компютъра си.“ Струваше му се невъзможно човек да се възбуди, когато миризмата на курешки е толкова силна, че можеш да я режеш с нож, но Роджър Килиан някак си успяваше.
— Това не е доброволна мисия. Джим заповяда на мен, а аз заповядвам на теб. Половин час. Ако случайно мернеш някое от твоите момчета, взимай го и него.
Той затвори, преди Роджър да е започнал пак да опява. Известно време стоя неподвижен, гледайки гневно пространството пред себе си. Изобщо не му се искаше да прекара остатъка от следобеда в товарене на бутилки с пропан… но нямаше мърдане. Да, нямаше.
Той сграбчи маркуча, мушна го между зъбите на Арлета Кумбс и пусна водата. Трупът подскочи от силната струя.
— Ето, за да преглътнеш бисквитките, бабче — изръмжа. — Иначе може да се задавиш.
— Спри! — изкрещя Фърн, защото се сети, че не само стомахът, но и гърбът на жената, е прояден от препарата за отпушване на канали. — Ще бликне от дупката на…
Твърде късно.
9.
Големия Джим погледна Ръсти. Усмивката, която бе цъфнала на лицето му, сякаш казваше: „Видя ли сега какво стана.“ След това се обърна към Картър и Фреди Дентън:
— Чухте ли как господин Евърет се опита да ме изнуди?
— Чухме много добре — отговори Фреди.
— Чухте ли го да казва, че няма да ми даде животоспасяващо лекарство, ако не се откажа от поста си?
— Да — отговори Картър и изгледа мрачно Ръсти.
Медикът се чудеше на глупостта си.
Денят беше тежък, сигурно затова сглупи.
— Той може би намекваше за лекарството верапамил, което мъжът с дългата коса сложи в системата ми. — Големия Джим се ухили гадно, показвайки дребните си зъби.
Верапамил. Ръсти го хвана яд, че не е погледнал картона на Големия Джим. Щеше да съжалява за този пропуск и по-късно.
— За какви престъпления става въпрос тук, можете ли да кажете? — попита Големия Джим. — Сплашване?
— Определено, и изнудване също така — отвърна Фреди.
— Абе, това си е чист опит за убийство — каза Картър.
— Кой според вас е подстрекателят?
— Барби — каза Картър и удари Ръсти в устата. Той не очакваше удара, дори не успя да вдигне ръце в опит да се предпази. Залитна назад и падна странично върху един от столовете. От устата му потече кръв.