Готвача беше отишъл някъде с лулата, но му беше оставил няколко дебели хибридни цигари, казвайки:
— Трябва да внимаваш с тях, Сандърс. Като динамит са. „Онези, които не са свикнали да пият, трябва да внимават.“ Това е цитат от Тимотей. Същото се отнася и за тези цигари.
Анди кимна тържествено, но започна да пуши като парен локомотив веднага щом Готвача си тръгна. Изпафка две от цигарите една след друга, като хвърли фасовете чак когато му запари между пръстите. Характерната за метамфетамините миризма на нагорещена котешка пикня се изкачваше все по-високо в личната му класация за ароматите. Той беше преполовил третата цигара и продължаваше да се вживява в ролята на Ленард Бърнстейн, когато след едно по-яко дръпване му причерня. Падна на пода и започна да трепери в реката от свята музика. Изпод стиснатите му зъби излизаше пяна. Полузатворените му очи се въртяха бясно в орбитите си, виждайки неща, които ги нямаше. Които все още ги нямаше.
След десет минути той вече се беше свестил и дори тичаше по пътеката между студиото и дългия червен склад.
— Готвачо! — изрева. — Готвачо, къде си? Те идват!
Буши излезе от страничния вход на склада. Мазната му коса стърчеше на всички страни. Носеше мръсно долнище на пижама (върху плата бяха щамповани жабчета), по което имаше жълти петна от урина отпред и зелени петна от трева отзад. То се беше смъкнало надолу по кокалестия му ханш и затова цепката на задника му се виждаше. В едната си ръка държеше автомат, на приклада на който беше написано: „Божи воин“. Дистанционното беше в другата му ръка. Той остави Божия воин, но задържа ключа към божиите врати. После сграбчи Анди за раменете и го раздруса здраво.
— Стига истерии, Сандърс!
— Те идват! Злите хора! Както ти каза!
Готвача се замисли.
— Някой се обади и те предупреди, така ли?
— Не, имах видение! Причерня ми, после ги видях!
Готвача се облещи. Подозренията му се бяха разсеяли. Гледаше ту към Анди, ту към Битч Роуд.
— Какво видя? Колко бяха? Всичките ли, или само няколко, като предишния път?
— Аз… аз… аз.
Буши пак го раздруса, но този път по-внимателно.
— Успокой се, Сандърс. Ти вече си в божията армия и…
— Християнски войник!
— Да, да, да. А аз съм ти началник, така че докладвай.
— Идват с два камиона.
— Само два?
— Да.
— Оранжеви?
— Да.
Готвача дръпна нагоре долнището на пижамата, което бавно се смъкна до първоначалното си положение, и кимна.
— Общински камиони. Сигурно пак идват онези трима тъпаци — двамата братя Бауи и господин Пиле.
— Господин…
— Килиан, Сандърс, кой друг може да е? Той пуши кристали, но не разбира смисъла на кристалите. Защото е глупак. Идват за пропана.
— Ще се скрием ли? Ще се скрием и ще ги оставим да го вземат?
— Тъкмо това направих предния път. Но сега, не. Писна ми да се крия и да се оставям да ме обират. Звездата Уормууд изгря. Време е божиите воини да развеят флага си. Ти с мен ли си?
А Анди, който беше загубил най-скъпите си хора, не се поколеба дори за секунда:
— Да!
— До края?
— До края!
— Къде остави оръжието си?
Анди не беше съвсем сигурен, но доколкото си спомняше, то беше в студиото, подпряно на плаката, на който се виждаше как Пат Робъртсън прегръща покойния Лестър Когинс.
— Да отидем да го вземем — каза Готвача, после вдигна Божия воин и провери дали пълнителят му е на мястото си. — И отсега нататък да го носиш със себе си, ясно?
— Ясно.
— Там има ли амуниции?
— Да. — Преди един час той бе замъкнал горе една кутия. Поне си мислеше, че е било преди час — онези цигари имаха свойството да изкривяват представата за време.
— Само минутка — каза Готвача. Той донесе три китайски гранати. Даде две от тях на Анди и му каза да ги пъхне в джобовете си. Закачи третата (предпазителят ѝ пасна чудесно на цевта) за Божия воин. — Сандърс, казаха ми, че след като дръпна предпазителя, разполагам със седем секунди да се отърва от гадинката, но когато метнах една в ямата отзад, ей-така, за проба, тя избухна след около четири секунди. Не може да се вярва на дръпнатите. Запомни това от мен.
Анди каза, че ще запомни.
— Хубаво, хайде да отидем да вземем оръжието ти.
Анди попита неуверено:
— Ще ги гръмнем ли?
Готвача се изненада от този въпрос.
— Само ако се наложи.
— Добре — каза Анди. Въпреки всичко той не искаше да убива никого.