— Но ако упорстват, ще вземем нужните мерки. Това ясно ли ти е?
— Да — отговори Сандърс.
Готвача го потупа по рамото.
13.
Джо попита майка си дали разрешава Бени и Нори да спят у тях тази нощ. Клеър отговори, че няма нищо против, стига родителите им да са съгласни. Всъщност така тя дори щеше да се чувства по-спокойна. След премеждията им на Блек Ридж тя предпочиташе да държи децата под око. Те можеха да си направят пуканки на печката на дърва и да продължат ожесточената игра на монопол, която бяха започнали преди час. Наистина се бяха разгорещили; разговаряха разпалено и се провикваха, сякаш се опитваха да се отърсят от проблемите, с които се бяха сблъскали през деня. Клеър нямаше нищо против.
Майката на Бени се съгласи, тази на Нори също (за изненада на Клеър).
— Чудесно — беше казала Джоани Калвърт. — Мечтая да се напия, откакто ни захлупи Купола. Май тази вечер ще имам възможност. И, Клеър, кажи на момичето ми утре да намери дядо си и да го целуне.
— Кой е дядо ѝ?
— Ърни. Познаваш Ърни, нали? Всички познават Ърни. Той се тревожи за нея. И аз също, понякога. Онзи скейтборд. — Гласът на Джоани потреперваше.
— Ще ѝ кажа.
Клеър тъкмо остави телефона и на вратата се почука. В първия момент не позна пребледнялата жена на средна възраст, която стоеше отвън. После се сети, че това е Линда Евърет — полицайката, която обикновено патрулираше около училището, помагайки на децата да пресичат, и която глобяваше шофьорите, паркирали неправилно по главната. Линда не беше на средна възраст, просто в момента изглеждаше страшно състарена.
— Линда! — възкликна Клеър. — Какво е станало? Ръсти ли? — Тя се притесняваше от радиацията, но през главата ѝ минаваха дори и по-лоши мисли.
— Арестуваха го.
Децата бяха прекратили играта. Бяха се скупчили пред вратата на дневната и гледаха разтревожено Линда.
— Повдигнали са му куп обвинения, включително за съучастие в убийството на Лестър Когинс и Бренда Пъркинс.
— Не! — изкрещя Бени.
На Клеър ѝ се прииска да им каже да напуснат стаята, но разбра, че няма да може да ги отпрати. Тя знаеше защо е дошла Линда, разбираше мотивите ѝ, но въпреки това малко я беше яд на нея. И на Ръсти, задето бе забъркал в тази каша и децата. Но не сме ли всички в един кюп? Когато е под Купола, човек не може да избира дали да участва или не.
— Той застана на пътя на Рени — каза Линда. — Това е основното. Това е основното от гледна точка на Рени — кой застава на пътя му и кой не. Той съвсем е забравил в каква ужасна ситуация се намираме всички ние. Не, по-лошо. Той използва ситуацията.
Джо я погледна мрачно.
— Госпожо Евърет, знае ли господин Рени къде сме ходили тази сутрин? Знае ли за кутията? Би било лошо, ако знае.
— Коя кутия?
— Онази, която намерихме на Блек Ридж — отговори Нори. — Ние видяхме само светлините ѝ, Ръсти отиде там, за да я огледа отблизо.
— Това е генераторът — добави Бени. — Само че той не успял да го изключи. Дори не успял да го повдигне, въпреки че според него бил съвсем малък.
— Не знам нищо по този въпрос — каза Линда.
— Значи и Рени не знае. — Джо въздъхна така, сякаш камък му беше паднал от сърцето.
— Защо мислиш така?
— Защото щеше да заповяда на ченгетата да ни разпитат — отговори Джо. — А ако не отговорехме на въпросите, щяха да ни вкарат в затвора.
В далечината проехтяха два слаби гърмежа. Клеър наклони глава и се намръщи.
— Пиратки ли бяха това или изстрели?
Линда не знаеше, а и тъй като гърмежите не бяха дошли откъм града (твърде слаби бяха), не ѝ пукаше.
— Деца, разкажете ми какво стана на Блек Ридж. Всичко ми разкажете. Какво видяхте вие и какво видя Ръсти? По-късно тази вечер може да се наложи да разкажете и на едни други хора. Време е да съберем информацията, с която разполагаме. Даже сме закъснели.
Клеър отвори уста, за да каже, че не иска да се забърква. Отказа се. Защото не виждаше друга алтернатива.
14.
Студиото на Радиото на Исус не беше точно на Битч Роуд; алеята, която водеше до него (павирана, в много по-добро състояние от самия път), беше дълга почти половин километър. В началото ѝ, там, където свършваше Битч Роуд, растяха два стогодишни дъба. Есенните им листа, които при нормални обстоятелства имаха прекрасна ярка окраска, идеална за снимки за календари и туристически брошури, сега бяха изсъхнали и покафенели. Анди Сандърс се беше скрил зад единия от дъбовете. Готвача се спотайваше зад другия. Чуваше се рев на дизелови двигатели — камионите идваха. Анди избърса потта, която се бе стекла в очите му.