— Сандърс!
— Какво?
— Свалил ли си предпазителя?
Той провери.
— Да.
— Добре, слушай ме сега внимателно, няма да повтарям. Ако ти кажа да стреляш, стреляй и ги направи на сито! Ако си мълча, просто стой там! Разбра ли?
— Да.
— Едва ли ще се наложи да убиваме.
„Дано, слава тебе Господи“ — помисли си Анди.
— Ако дойдат само братята Бауи и господин Пиле. Но не мога да знам със сигурност. Ако се наложи да действам, ще ме прикриеш ли?
— Да — отговори без колебание Сандърс.
— И махни проклетия си пръст от спусъка, че може да си пръснеш кратуната.
Той погледна надолу и като видя, че пръстът му наистина е върху спусъка, бързо го отдръпна.
Зачакаха. Главата на Анди пулсираше. Каза си, че е глупаво да се страхува — та нали ако не му бе звъннал телефонът, вече щеше да е мъртъв, — но и това не помогна. Защото вече живееше в нов свят. Знаеше, че този нов свят може да се окаже фалшив (беше видял какво направиха лекарствата с Андрея Гринъл), но все пак беше по-добър от кошмара, в който живееше преди.
„Господи, нека ни подминат“ — примоли се той.
Камионите изплуваха от здрача. Движеха се бавно, изхвърляйки черен дим от ауспусите си. Анди надникна зад дънера и видя, че в кабината на първия камион има двама човека. Стори му се, че са братята Бауи.
Готвача не помръдваше. Анди започваше да си мисли, че той е променил решението си и че в крайна сметка ще им позволи да вземат пропана. Готвача обаче излезе за момент от прикритието си и изстреля два куршума.
Надрусан или не, Буши стреляше добре. Предните гуми на първия камион се спукаха. Той започна да криволичи и след няколко секунди спря. Вторият камион едва не се натресе в него. Анди чу тиха музика — някакъв църковен химн — и предположи, че шофьорът му не е чул изстрелите заради радиото. Кабината на водещия камион изглеждаше празна. Двамата мъже се бяха навели, за да се предпазят.
Босият, облечен само в долнище на пижама Буши (дистанционното беше закачено за отпуснатия ластик на долнището) излезе иззад дървото.
— Стюарт Бауи! — провикна се той. — Фърн Бауи! Излезте оттам, за да поговорим! — Подпря Божия воин на ствола на дъба.
Двамата братя продължиха да се спотайват, но вратата на кабината на втория камион се отвори и Роджър Килиан изскочи навън.
— Защо спряхте? — изрева. — Нямам време за губене, трябва да нахраня пилетата. — Тогава видя Готвача. — Здрасти, Фил, как си?
— Лягай долу! — изкрещя му единият от братята Бауи. — Откаченото копеле стреля!
Роджър погледна Готвача, а после и подпряния на дървото автомат.
— Може и да е стрелял, но вече е оставил оръжието настрани. Освен това е сам. Какво става, Фил?
— Вече съм Готвача. Наричай ме така.
— Добре, Готвачо, какво става?
— Излез, Стюарт — провикна се Готвача. — Ти също, Фърн. Никой няма да пострада. Предполагам.
Вратите на първия камион се отвориха. Без да извръща глава, Буши добави:
— Сандърс! Ако някой от онези двама глупаци има пистолет, стреляй! Не само веднъж, направи ги на швейцарско сирене.
Но никой от двамата братя не държеше пистолет, Фърн беше вдигнал ръцете си.
— На кого говориш, приятелю? — попита Стюарт.
— Излез, Сандърс — заповяда Готвача.
Анди излезе. Струваше му се, че вече няма опасност да се пролее кръв, затова му стана забавно. Помисли си, че ако беше взел една от онези цигари на Готвача, щеше да му стане още по-забавно.
— Сандърс! — възкликна изненадано Стюарт. — Какво правиш тук?
— Бях привлечен в Божията армия. А вие сте зли хора. Ние знаем всичко за вас, мястото ви не е тук.
— Ъ? — измънка Фърн и си свали ръцете. Предницата на първия камион бавно се снишаваше към пътя, тъй като от спуканите гуми излизаше въздух.
— Много добре, Сандърс — похвали го Готвача, след това се обърна към Стюарт: — Качвайте се и тримата във втория камион. И право в града, жалки задници такива. Когато стигнете там, кажете на онзи вероотстъпник, че радиостанцията е вече наша. Включително лабораторията и всички запаси.
— Какви ги дрънкаш, Фил?
— Готвачо.
Стюарт махна с ръка.
— Наричай себе си както искаш, просто ми кажи за какво…
— Знам, че брат ти е тъп — каза Готвача — и че господин Пиле не може да си върже сам връзките на обувките…
— Хей! — изкрещя Роджър. — Мери си думите!
Анди вдигна автомата си. Помисли си, че непременно трябва да напише „Клодет“ на приклада му.
— Не, ти си мери думите.
Роджър Килиан пребледня и отстъпи крачка назад. Изказванията на Анди по време на градските срещи никога нямаха такъв ефект, затова сега той изпита огромно удоволствие.