6.
Вторник сутринта, точно в шест часа и пет минути Големия Джим, пременен в бял халат с размерите на платно на ветроходен кораб, седеше на масата в кухнята и пиеше ко̀ла, когато Младши влезе. Бледото му лице бе изпито и брадясало, а косата му стърчеше на сплъстени фъндъци.
— Хубавият ден започва с хубава закуска — подхвърли Младши и кимна към ко̀лата.
Баща му вдигна кутийката, отпи глътка и я остави на масата.
— Няма кафе. Всъщност има, но няма ток. На генератора му свърши газта. Не искаш ли и ти една ко̀ла? Все още са студени, а и като те гледам, няма да ти се отрази зле…
Младши отвори хладилника и се вгледа в тъмния му интериор.
— Да не искаш да повярвам, че не си способен да забършеш няколко допълнителни бутилки по всяко време, когато си поискаш?
Отначало думите му сепнаха Големия Джим, ала после той се отпусна. Въпросът на сина му бе напълно основателен и не означаваше, че той знае нещо. Гузен негонен бяга, напомни си Рени старата народна мъдрост.
— Да кажем, че в политически план сега моментът не е особено подходящ…
— Аха.
Младши затвори вратата на хладилника и се намести от другата страна на масата. Хвърли на баща си поглед, изпълнен с насмешка (която Големия Джим взе за синовна любов), и си каза, че семейството, което сразява заедно, остава заедно. Поне за известно време. Поне докато това е оправдано…
— В политически план… — измърмори.
Рени старши му кимна и се загледа в сина си, който бе добавил към ранната си закуска освен ко̀ла и голямо парче говежда пастърма.
Не го попита нито „Къде беше?“, нито „Какъв ти е проблемът?“, макар че на безпощадните утринни лъчи бе повече от ясно, че нещо не е наред.
— Беше ми споменал нещо за трупове. В множествено число. Нали така?
— Да — кимна Младши, отхапа голямо парче от пастърмата и отпи от ко̀лата. Кухнята бе неестествено притихнала без бръмченето на хладилника и гъргоренето на кафемашината.
— И тези трупове могат да се озоват на такова място, че да уличат господин Барбара?
— Да. Всичките. — Поредна хапка, поредна глътка. Младши го наблюдаваше изпитателно, без да спира да масажира лявото си слепоочие.
— Възможно ли е тези трупове да бъдат открити днес по пладне примерно?
— Никакъв проблем.
— Заедно с неоспорими доказателства срещу нашия господин Барбара, естествено.
— Да — усмихна се Младши. — Доказателството ни е бетон.
— Май тази сутрин е по-добре да не ходиш в полицията, синко.
— Напротив — изтъкна Младши. — Според мен би изглеждало подозрително, ако не отида. Освен това не съм уморен. Спах с… — Той внезапно замлъкна и поклати глава. — Няма значение, исках да кажа, че успях да се наспя.
Големия Джим не го попита с кого е спал. Имаше си далеч по-важни грижи от това с коя мацка се е търкалял синът му; освен това се радваше, че момчето не е било сред младежите, които бяха мърсували с оня боклук от Мотън Роуд. Да имаш вземане-даване с нея бе сигурен начин да пипнеш нещо и да си прецакаш сериозно здравето.
„Той вече си го е прецакал — прошепна един глас в съзнанието на Рени старши. Навярно заглъхващият глас на покойната му жена. — Погледни го само.“
Да, вероятно бе точно така, ала точно тази сутрин хранителното разстройство на сина му (или каквото там го тормозеше) не беше сред приоритетите му.
— Не съм ти казал да се връщаш в леглото. Искам да излезеш да патрулираш и да ми свършиш една работа. Само гледай да си далеч от „Фуд Сити“, докато я вършиш. Очаквам там да възникнат… някои проблеми.
Лицето на Младши се оживи.
— Какви проблеми?
Баща му предпочете да не навлиза в подробности.
— Можеш ли да намериш Сам Вердро?
— Естествено. Ще бъде в мръсната си съборетина на Год Крийк Роуд. Обикновено само спи вътре, но днес очаквам да стои буден и да трепери неудържимо в делириум тременс. — Младши се изхили, след което внезапно потръпна и възобнови масажа на слепоочието си. — Наистина ли искаш аз да говоря с него? Точно в момента не е сред най-големите ми фенове. Сигурно даже ме е изтрил от френдовете си във „Фейсбук“.
— Не разбирам.
— Това беше шега, тате. Забрави.
— Мислиш ли, че отношенията ви ще се затоплят, ако му предложиш три литра уиски? И още повече по-късно, ако свърши добре работата?
— Майтапиш ли се? Даже ако му предложа половин чаша от най-долнопробното вино, дъртият смрадливко ще ми разцелува краката, а какво остава за три литра уиски!