— Обвинение в проява на неуважение към полицай? Няма такова нещо!
— Вече има. Ако не ми вярваш, ела и се пробвай.
9.
По-късно — всъщност прекалено късно, за да донесе някаква полза — Джулия Шамуей щеше да събере повечето детайли покрай избухването на безредиците пред супермаркета, макар че така и не й се удаде възможност да напечата истината във вестника. А и да го беше направила, щеше да я поднесе като безпристрастен репортаж — чисто и просто отговор на прословутите шест въпроса36.
Ако трябваше да опише случилото се от емоционална гледна точка, със сигурност щеше да се изгуби. Как би могла да обясни, че хората, които познаваше от цяла вечност — хора, които уважаваше и обичаше — се бяха превърнали в озверяла тълпа? Беше си казала, че ако бе присъствала от самото начало и бе видяла с очите си как започва всичко, може би намесата й щеше да има някакъв ефект и нямаше да се стигне дотук… обаче после осъзна, че само се заблуждава. Че някаква част от нея категорично отказва да съзре разюзданите, подивели зверове, надигащи уродливите си муцуни всеки път, когато изплашени и объркани хора биваха подлагани на подобни провокации. Бе виждала подобни зверове в новинарските емисии по телевизията, най-вече в чужди страни. И никога не бе предполагала, че ще зърне подобно нещо в родния си град.
Другата мисъл, която не спираше да я измъчва, беше, че обективно погледнато, нямаше никаква нужда от подобен развой на събитията. Все пак Честърс Мил бе отрязан от света преди не повече от седемдесет часа и разполагаше с достатъчно провизии от всякакъв род и вид; само запасите от газ бяха изчезнали по мистериозен начин.
По-късно Джулия щеше да каже, че това бе моментът, когато градът най-накрая осъзна какво се случва. И макар че в това имаше немалко доза истина, то по никакъв начин не я караше да се чувства по-добре. Единственото, което можеше да заяви с абсолютна сигурност (и то само пред себе си, както и стана в действителност), беше, че видя с очите си как родният й град изгубва разсъдъка си. И след подобно нещо вече нямаше как да бъде същият човек.
10.
Първите, които виждат табелката, са Джина Буфалино и нейната приятелка Хариет Бигълоу. И двете момичета все още носят белите си униформи на медицински сестри (идеята бе на Джини Томлинсън; според нея белите дрехи вдъхваха по-голямо доверие у пациентите в сравнение с шарените роклички) и изглеждаха страхотно с тях. Е, изглеждат и малко уморени, въпреки присъщата за младостта им неизчерпаема енергия. Последните два дни в болницата се бяха оказали доста натоварени, а ето че след кратката нощна почивка им предстоеше и още един такъв. Сега идват в супермаркета за шоколадови десертчета — възнамеряваха да купят за всички в „Катрин Ръсел“, с изключение на клетия диабетик Джими Сиройс, — и си бъбрят за снощния метеоритен дъжд. Щом обаче съзират табелката на вратата, разговорът им мигом секва.
— Не може да е затворено — промърморва Джина, отказвайки да повярва на очите си. — Вторник сутринта е. — Тя доближава лице до стъклото и допира длани до слепоочията си, за да види какво става вътре.
Междувременно Ансън Уилър пристига с фирмената баничарка на „Дивата роза“. До него седи Роуз Туичъл. Оставили са Барби в ресторанта, за да приготви сутрешното меню. Роуз излиза от стария пикап с нейното име на каросерията още преди Ансън да е изключил двигателя. Приготвила си е дълъг списък за пазаруване и иска да го отметне възможно най-бързо. Тогава вижда табелката с надпис „ЗАТВОРЕНО ДО ВТОРО НАРЕЖДАНЕ“, закачена на вратата.
— Какво става тук? Снощи се видяхме с Джак Кейл, обаче и думичка не обели за това.
Въпросът й е адресиран към Ансън, който бърза към нея, ала Джин Буфалино е тази, която й отговаря:
— Вътре е пълно със стока. Всички рафтове са отрупани.
Започват да прииждат и други хора. Магазинът трябва да отвори след пет минути и Роуз не е единствената, която е планирала да си напазарува рано; тази сутрин много хора са се събудили с мисълта, че след като Куполът все още е на мястото си, по-добре да се запасят с това-онова. Когато по-късно я попитаха как си обяснява този внезапен масов прилив към супермаркета, Роуз щеше да каже: „Същото нещо се случва всяка зима, когато метеоролозите обявят, че снежната буря ще прерасне във виелица. Сандърс и Рени просто не биха могли да изберат по-лош ден за реализиране на идиотската си идея.“
Сред ранните посетители са втори и четвърти патрул на честърсмилската полиция. Зад тях цъфва и Франк Делесепс със своя шевролет „Нова“ (вече е махнал стикера „СЕКС, БЕНЗИН ИЛИ ГАНДЖА — НИКОЙ НЕ ВОЗИ БЕЗПЛАТНО“, защото явно не смята, че е подходящ за служител на реда). В колата на втори патрул са Картър и Джорджия, а в тази на четвърти — Мел Сиърлс и Фреди Дентън. По изрична заповед на Питър Рандолф са паркирали малко по-нататък на улицата, пред магазина за цветя на Льоклерк. „Няма смисъл да отивате твърде рано — беше им казал още шерифът. — Изчакайте, докато на паркинга се съберат поне десетина коли. Пък може хората просто да прочетат табелката и тихо и кротко да се приберат вкъщи.“
36
Препратка към творчеството на Ръдиард Киплинг. Шестте въпроса са „Кой? Какво? Къде? Кога? Защо? Как?“. — Б.пр.