Томи и Уилоу се присъединяват към нея. Същото прави и Бил Уикър, пощальонът. Както и Лиза. Лицето й сияе — цял живот си е мечтала да бъде част от спонтанна демонстрация и ето че сега получава своя шанс. Тя вдига юмрук във въздуха и започва да го размахва в унисон със скандиранията. Другите последват примера й. „Отваряйте“ се превръща в „О-тва-ряй-ТЕ!“ Вече всички размахват юмруци в този ритъм — седемдесет-осемдесет души, към които се присъединяват още и още. Тънката синя линия пред супермаркета изглежда по-тънка от всякога. Четирите по-млади ченгета поглеждат към Фреди Дентън в очакване на някакъв план за действие от негова страна, ала той няма такъв.
За сметка на това има оръжие. „И ако не гръмнеш скоро във въздуха, Плешивко — мисли си Картър, — тия хора ще ни прегазят като едното нищо.“
Още двама полицаи — Рупърт Либи и Тоби Уилън — се задават по главната улица откъм полицейското управление (където допреди малко пиеха кафе и гледаха Си Ен Ен). Колата им за малко да блъсне Джулия Шамуей, която крачи забързано към „Фуд Сити“, нарамила фотоапарата си.
Джаки Уетингтън и Хенри Морисън също решават да се отправят към супермаркета, ала в същия миг радиостанцията на колана на Хенри изпращява. Гласът на шериф Рандолф им напомня, че двамата трябва да стоят на пост пред бензиностанцията.
— Но откъм „Фуд Сити“ се чува… — започва Хенри.
— Чухте заповедта ми — прекъсва го Рандолф, без да уточни, че той само предава тази заповед и тя всъщност е издадена от по-висша инстанция.
— О-тва-ряй-ТЕ! О-тва-ряй-ТЕ! О-тва-ряй-ТЕ! — скандира тълпата с вдигнати юмруци в необичайно топлата утрин. Хората продължават да се чувстват изплашени, но към притеснението им се е прибавила и някаква възбуда. Надъхали са се, както би казал Готвача. Навярно ако ги погледнеше, щеше да види сбирщина от наркомани, на които им липсва само психарската музика на „Грейтфул Дед“, за да стане картинката завършена.
Момчетата на Килиън и Сам Вердро си пробиват път през тълпата. И те скандират — но не заради мимикрията, а защото примерът на другите е заразителен, — ала се въздържат от размахване на юмруци; все пак имат работа да вършат. Никой не им обръща внимание. По-късно едва неколцина от присъстващите ще се сетят, че са ги видели.
Медицинската сестра Джини Томлинсън също се провира през множеството. Дошла е да каже на момичетата, че се нуждае от тях в „Катрин Ръсел“ — постъпили са нови пациенти и един от случаите е сериозен. Става въпрос за Уанда Кръмли от Източен Честър. Семейство Кръмли живее до Евънсови, недалеч от границата между Честърс Мил и Мотън. Тази сутрин Уанда отишла да провери как е Джак и го открила мъртъв на пет-шест метра от мястото, където Куполът отрязал ръката на жена му. Вдовецът лежал по гръб, до него се търкаляла празна бутилка, а мозъкът му съхнел по тревата. Уанда се върнала тичешком вкъщи, крещейки името на мъжа си, ала малко преди да влезе в къщата, рухнала на земята, покосена от инфаркт. Уендъл Кръмли имал късмет, задето не катастрофирал с малкото си субару комби на път за болницата, понеже карал със сто и двайсет километра в час през по-голямата част от пътя. В момента Ръсти се грижи за Уанда, обаче Джини не смята, че пострадалата — която е на петдесет, има наднормено тегло и е заклет пушач, — ще успее да прескочи трапа.
— Момичета! — извиква ги тя. — Трябвате ни в болницата.
— Това са ония, госпожо Томлинсън! — крещи Джина. Налага се да крещи, защото скандиращата тълпа я заглушава. Тя сочи към ченгетата и се разплаква — донякъде заради страха и умората, ала най-вече от гняв и възмущение. — Това са ония, които са я изнасилили!
Този път Джини поглежда младите мъже с униформи и осъзнава, че Джина е права. Джини Томлинсън не притежава избухливия нрав на Пайпър Либи, обаче също има буен темперамент, а и за разлика от преподобната старшата сестра е виждала ужаса под бикините на Сами Буши. Разкъсаната й, подута вагина. Големите синини по бедрата, които се видяха след отмиването на кръвта. И колко кръв имаше само…
Джини забравя, че момичетата трябва да се връщат спешно в болницата. Забравя, че е за препоръчване да напуснат колкото се може по-скоро опасната и нажежена ситуация. Забравя даже и за инфаркта на Уанда Кръмли. Тръгва енергично напред, избутвайки някого с лакти от пътя си — това се оказва Брус Ярдли, един от касиерите на супермаркета — и се насочва към Мел и Франк. Двамата наблюдават тълпата, която става все по-враждебна, и не забелязват приближаването й.
Джини вдига високо ръце във въздуха и за момент прилича на злодей от уестърн, който се предава на шерифа. В следващия миг обаче дланите й се спускат надолу и зашлевяват едновременно и двамата мъже.