— Вие, копелета! — крещи тя. — Как можахте! Как може да сте такива мръсници! Такива изроди! Ще отидете в затвора за това, всички!
Мел не губи време в излишни разсъждения и реагира светкавично. Юмрукът му се врязва в лицето й, като счупва очилата и носа й. Джини полита назад, окървавена и крещяща. Старомодната й касинка на старша сестра се изтръгва от фибите, които я придържат, и пада от главата й. Брус Ярдли, младият касиер, се опитва да я подхване, но не успява. Джини се строполява върху наредените една зад друга пазарски колички и те се отместват с тракане и дрънчене като вагончета от панаирджийско влакче. Старшата сестра пада на паважа, виейки от болка и потрес. Яркочервени капки кръв от носа й — който не просто е счупен, а направо е смазан, — разцъфват върху големите жълти букви от надписа „ПАРКИРАНЕТО ЗАБРАНЕНО“.
Шокирани, хората притихват за миг и безмълвно наблюдават как Джина и Хариет се втурват към мястото, където старшата сестра се е превила на земята.
Тогава Лиза Джеймисън извисява глас — кристалночист сопран:
— МРЪСНИ ДОЛНИ СВИНЕ!
А миг по-късно полита и първият камък. Така и не се разбра кой точно го е хвърлил. Това е може би единственото престъпление в живота на Сам Вердро Мърляча, за което няма да понесе отговорност.
Младши го бе оставил в горния край на града и Сам, в чието съзнание танцуваха изкусителните образи на бутилки уиски, отиде на източния бряг на Престил, за да потърси подходящ камък. Трябваше да е голям, но не прекалено, защото нямаше да може да го метне с нужната точност, макар че някога — преди цяло столетие, както му се струваше — бе откриващ питчър на „Дивите котки“ от Милс в първия мач от щатския турнир на Мейн. Най-сетне откри онова, което търсеше, недалеч от Пийс Бридж — тежеше петстотин-шестстотин грама и повърхността му бе гладка като гъше яйце.
Когато бе спрял колата си, Младши му беше казал и още нещо. Подобно на заповедта, която шерифът бе дал на Уетингтън и Морисън, и то идваше от по-висша инстанция, ала също като Рандолф и Младши не го уточни пред Сам. Не беше уместно от политическа гледна точка.
„Цели се в мацката.“ Това бяха последните думи на сина на градския съветник, преди да запали колата си и да го остави сам. „Тя си го заслужава, така че гледай да не пропуснеш.“
И докато Джина и Хариет коленичат до ридаещата, кървяща старша сестра (и погледите на всички са приковани в тях), Мърляча замахва също като в онзи далечен ден на 1970 година и бележи първото си точно попадение от четирийсет години насам.
А то наистина си го бива. Половинкилограмовият гранитен къс с кварцови примеси улучва Джорджия Ру точно в устата, строшавайки челюстта й на пет места. Избива и почти всичките й зъби (с изключение на четири). Тя се люшва назад към голямата витрина, челюстта й е увиснала гротескно почти до гърдите, а от зейналата й уста шурти река от кръв.
Само след секунда политат още два камъка — единият е запратен от Рики Килиън, а другият — от брат му Рандал. Този на Рики поразява тила на Бил Олнът и поваля портиера на паважа, недалеч от Джини Томлинсън. „Мамка му! — ругае мислено Рики. — Трябваше да улуча някое от шибаните ченгета!“ Младежът се ядосва не само защото инструкциите му са били такива, но и защото винаги му се е искало да направи подобно нещо.
Прицелът на Рандал е по-добър. Той нацелва Мел Сиърлс директно в челото и „извънредният сътрудник“ рухва на земята като чувал с картофи.
Времето сякаш застива. Всички си поемат дълбоко дъх. Представете си кола, изправена на двете си гуми, която всеки момент може да се преобърне, а може и да падне отново на четирите си колела. Вижте как Роуз Туичъл се оглежда наоколо, озадачена и изплашена, неспособна да прецени нито какво се случва, нито как да постъпи. Вижте как Ансън я прегръща през кръста. Чуйте как Джорджия Ру вие през зейналата си уста, а кръвта извира от разкъсания й език. Вижте подкрепленията. Тоби Уилън и Рупърт Либи (той е братовчед на Пайпър, макар че тя никога не е парадирала с това) са първите, които се появяват на сцената на произшествието. Те оглеждат внимателно сцената… ала се въздържат от действие. Идва и Линда Евърет. Пеша, заедно с друг полицай на половин работен ден, Марти Арсено, който пъхти тежко подире й. Тя понечва да се втурне в тълпата, обаче Марти — който тази сутрин даже не е сложил униформата си, а е нахлузил стари дънки — я сграбчва за рамото. Линда почти успява да се изтръгне от хватката му, но в този миг се сеща за дъщерите си. Засрамена от страхливостта си, тя позволява на Марти да я отведе до мястото, откъдето Руп и Тоби наблюдават развоя на събитията. От четиримата само Руп носи оръжие, но дали ще стреля? Вероятно не, понеже вижда съпругата си сред тълпата, хванала за ръце майка си (виж, по тъщата с най-голямо удоволствие би пострелял). Джулия пристига веднага след Линда и Марти и макар че не може да си поеме дъх от бързане, грабва фотоапарата, изтървавайки капачето на обектива на земята, и започва да снима. Франк Делесепс коленичи до Мел точно навреме, за да избегне поредния камък, който профучава над главата му и пробива дупка в стъклената врата на супермаркета…