Тогава…
Тогава някой надава силен вик. Никога няма да се разбере кой точно, дори полът му ще остане неустановен, макар че според голяма част от присъстващите гласът е бил по-скоро женски, отколкото мъжки, а по-късно Роуз ще сподели на Ансън, че подозрението й пада върху Лиза Джеймисън.
— ДА ГИ ДОКОПАМЕ!
Някой друг изкрещява:
— ПРОДУКТИТЕ!
Фреди Дентън стреля веднъж във въздуха. После навежда дулото на пистолета надолу и в обзелата го паника малко му остава да открие огън по хората. Преди обаче да го стори, някой изтръгва оръжието от ръката му. Фреди пада на земята и вика от болка, ала в следващия миг върхът на стария ботуш на Олдън Динсмор се забива в слепоочието му. Светлината помръква за полицай Дентън, но не угасва завинаги. Докато се свести обаче, Големият бунт пред супермаркета вече ще е приключил.
Кръвта се процежда през превръзката на Картър Тибодо и върху синята му риза разцъфват малки розички, ала той — поне засега — не изпитва болка. Не прави и никакъв опит да избяга. Наместо това заема стабилна позиция и стреля в първия човек, появил се пред мерника му. Това се оказва Чарлз „Стъби“ Норман, който държи антикварния магазин на шосе 117 в края на града. Стъби пада на земята и затваря завинаги голямата си уста.
— Назад, шибаняци! — ръмжи Картър. — Назад, кучи синове! Никакво плячкосване! Назад!
Марта Едмъндс, бавачката на Ръсти, се опитва да помогне на Стъби, ала Франк Делесепс я възнаграждава за добрината с юмрук в скулата. Жената се олюлява, притиска длан към пламналото си от болка лице и се взира смаяно в младия мъж, който току-що я е ударил… Миг по-късно обаче е повалена върху Стъби от устремените към супермаркета хора.
Картър и Франк ги посрещат с юмруци, ала след третия удар са сепнати от внезапен пронизителен вой. Надава го градската библиотекарка, а косата й се развява около миловидното й лице. Тя блъска редицата от пазарски колички с цялата си сила, а писъкът й проехтява като боен вик. Франк отскача от пътя й, обаче Картър няма този късмет и е запратен във въздуха. Той размахва ръце, опитвайки се да запази равновесие, и почти успява, когато се препъва в краката на Джорджия и се строполява по гръб на паважа. Единственото, което съумява да стори, докато прииждащите му съграждани стъпват отгоре му, е да се завърти по корем, да сключи ръце над главата си и да зачака всичко да приключи.
Междувременно Джулия Шамуей снима ли, снима. Може би снимките ще разкрият истинските лица на хората, които познава, ала за момента вижда само непознати пред обектива. Озверяла тълпа.
Руп Либи изважда пистолета си от кобура и стреля във въздуха. Гърмежът отеква в топлата утрин кухо и патетично, като редичка от възклицателни знаци във въздуха. Тоби Уилън се хвърля към полицейската кола, при което удря главата си в горния ръб на вратата и фуражката му с надпис „ЗАМЕСТНИК-ШЕРИФ НА ЧЕТСТЪРС МИЛ“ полита на земята. Той грабва мегафона от задната седалка и крещи:
— ВЕДНАГА СПРЕТЕ! ОТДРЪПНЕТЕ СЕ НАЗАД! ГОВОРИ ПОЛИЦИЯТА! СПРЕТЕ НЕЗАБАВНО! ТОВА Е ЗАПОВЕД!
Джулия го заснема.
Тълпата не обръща никакво внимание нито на изстрелите, нито на мегафона. Не обръща внимание и на Ърни Калвърт, който се показва иззад ъгъла на сградата. Полите на зеления му шлифер се развяват покрай коленете му.
— Минете отзад! — вика той. — Няма нужда да правите това, отключил съм задния вход!
По всичко личи, че хората са твърдо решени да проникнат с взлом в супермаркета. Народът се устремява към вратите с надписи „ВХОД“, „ИЗХОД“ и „ВСЕКИ ДЕН НИСКИ ЦЕНИ“. Отначало те издържат, ала после ключалката се чупи под напора. Хората най-отпред са притиснати към вратите и получават различни наранявания — двама са със счупени ребра, един е с травма на врата и още двама са със счупени ръце.