Тоби Уилън понечва отново да вдигне мегафона, но в крайна сметка го оставя внимателно върху покрива на колата, с която са пристигнали заедно с Либи. После вдига фуражката от земята, изтупва я от праха и я слага отново на главата си. Двамата с Руп тръгват към магазина, ала внезапно спират, осъзнали своята безпомощност. Линда и Марти Арсено се присъединяват към тях. Линда вижда Марта и я отвежда до полицаите.
— Какво се случи? — пита Марта, все още замаяна. — Някой удари ли ме? Бузата ми гори. Кой се грижи за Джуди и Джанел?
— Сестра ти ги взе тази сутрин — отговаря Линда и я прегръща. — Не се тревожи за тях.
— Кора ли?
— Уенди. — Кора, по-голямата сестра на Майра, живее в Сиатъл от години. Линда се чуди дали Марта няма сътресение на мозъка. Казва си, че няма да е зле доктор Хаскел да я прегледа, но после се сеща, че в момента Хаскел се намира или в моргата на болницата, или в погребалното бюро на Бауи. Ръсти е сам, няма кой да му помага, а денят се очертава да е доста тежък…
Картър мъкне Джорджия към колегите си от втори патрул. Тя продължава да надава онези зловещи вопли, от които косата настръхва. Мел Сиърлс вече се е свестил, макар че изглежда малко неадекватен. Франки го повежда към Линда, Марта, Тоби и другите ченгета. Мел се опитва да надигне глава и за секунда успява, ала сетне тя отново клюмва на гърдите му. От раната на челото му блика кръв и ризата му вече е подгизнала.
Хората щурмуват магазина. Голяма част вече са вътре и се носят между стелажите, бутайки пазарски колички или размахвайки кошници от купчината до пакетите с брикети („НАПРАВЕТЕ СИ ЕСЕННО БАРБЕКЮ!“ — гласи надписът над тях). Мануел Ортега, наемният работник на Олдън Динсмор, и приятелят му Дейв Дъглас отиват до касовите апарати и започват да натискат бутоните за отваряне на чекмеджетата с парите, като грабят банкноти, тъпчат ги в джобовете си и се смеят като идиоти.
Супермаркетът вече е пълен; все пак е пазарен ден. На щанда със замразените храни две жени се карат за последния останал лимонов кейк. Пред витрината с деликатеси един мъж крясва на друг, който граби от наденичките, че трябва да остави малко месо и за останалите. Този с наденичките се обръща и му забива едно кроше в носа. Скоро и двамата се търкалят по земята и се налагат с юмруци.
Избухват и други свади. Ранс Конрой, собственик и единствен служител на фирмата „Електроснабдяване, обслужване и поддръжка — Западен Мейн“ („Усмивките са наш приоритет!“) удря Брендън Елърби, пенсиониран преподавател по естествени науки от Мейнския университет, защото Елърби грабва последния пакет захар. Пенсионерът пада на пода, обаче не изпуска петкилограмовия пакет и когато Конрой се навежда да го вземе, Елърби надава вик: „На ти сега!“ и стоварва пакета в лицето на съперника си. Опаковката се разпаря и захарта се разпилява навсякъде, обгръщайки Ранс Конрой в бял облак. Електротехникът се удря в един от стелажите — лицето му е бяло като на уличен мим — и крещи, че е ослепял и не вижда нищо. Карла Венциано, която носи бебето си в кенгуру на гърба, изблъсква Хенриета Клавард от рафта с оризовите храни, защото мъничето й не само обожава ориз, но и обича да си играе с пластмасовите буркани, в които го продават „Тексмати Райс“. Ето защо Карла е твърдо решена да му осигури колкото се може повече от тях. Хенриета, която навърши осемдесет и четири през януари, тупва на пода върху кльощавия си задник. Лиза Джеймисън пък избутва от пътя си Уил Фрийман, шеф на местното представителство на „Тойота“, за да докопа последното пиле от хладилната витрина. Преди обаче да го грабне, една тийнейджърка с тениска, на която пише „ПЪНК ЯРОСТ“, го отмъква под носа й, изплезва й се дяволито с украсения си с пиърсинг език и изчезва между стелажите.
Чува се трясък на счупено стъкло, последван от бурни мъжки (предимно) възгласи и смях. Хладилникът за бира току-що е бил успешно превзет. Мнозина от хората, които навярно са се вслушали в призива „НАПРАВЕТЕ СИ ЕСЕННО БАРБЕКЮ!“ се втурват натам. И вместо „О-тва-ряй-ТЕ!“ вече се скандира: „Би-ра! Би-ра! Би-ра!“
Други се насочват към складовете на долния етаж и в задната част на супермаркета и не след дълго мъже и жени грабят вино както в бутилки, така и в кутии. Някои взимат цели стекове и ги слагат на главите си, сякаш са туземци от стар филм за джунглата.
Джулия, чиито обувки хрущят върху разпилените стъкла по пода, снима ли, снима…
Навън останалите ченгета вече са се отдръпнали на безопасно разстояние. Към тях са се присъединили Джаки Уетингтън и Хенри Морисън, които преди малко са изоставили поста си пред бензиностанцията по взаимно съгласие. Полицаите са се скупчили един до друг и безучастно наблюдават случващото се. Джаки вижда потресената физиономия на Линда Евърет и я притиска в обятията си. Ърни Калвърт също се доближава до тях и въздиша горчиво: