Навън линейката вече спираше на паркинга и воят на сирената й затихна. Минута-две по-късно, докато Барби, Роуз и Джулия все още обикаляха между стелажите с мегафона (тълпата вече бе сериозно оредяла), някой зад тях избоботи:
— Достатъчно. Дайте ми това.
Барби не бе изненадан да види шериф Питър Рандолф, докаран в пълната си униформа. Ето че най-накрая се бе появил — но както можеше да се очаква, след дъжд качулка.
Роуз държеше мегафона и тъкмо обясняваше за безплатното кафе, което щеше да предложи в „Дивата роза“, когато шерифът най-безцеремонно изтръгна мегафона от ръката й. И за разлика от нея, неговият монолог се състоеше предимно от заповеди и заплахи:
— ВЕДНАГА НАПУСНЕТЕ МАГАЗИНА! ГОВОРИ ШЕРИФ ПИТЪР РАНДОЛФ! НАРЕЖДАМ ВИ НЕЗАБАВНО ДА СЕ РАЗКАРАТЕ ОТТУК! ОСТАВЕТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ДЪРЖИТЕ, И НАПУСНЕТЕ МАГАЗИНА! АКО ИЗПЪЛНИТЕ ВЕДНАГА ТАЗИ ЗАПОВЕД, МОЖЕ И ДА НЕ ВИ АРЕСТУВАМ!
Роуз изгледа отчаяно Барби. Той вдигна рамене. Не можеха да направят нищо. Важното беше, че озверилата тълпа вече я нямаше. Ченгетата, които можеха да стоят на краката си — в това число и Картър Тибодо, който леко се олюляваше, — започнаха да изблъскват хората навън. Когато „клиентите“ отказваха да се разделят с провизиите си, полицаите хвърлиха няколко кошници на земята, а Франк Делесепс преобърна една препълнена пазарска количка. Пребледнялото му лице бе изкривено от злоба и ярост.
— Няма ли да им заповядате да престанат? — обърна се Джулия към Рандолф.
— Не, госпожице Шамуей, няма — отвърна шерифът. — Тези хора са грабители и ще бъдат третирани като такива.
— Чия е вината за това? Кой затвори супермаркета?
— Махнете се от пътя ми — отсече Рандолф. — Имам много работа.
— Жалко, че не бяхте тук, когато нахлуха вътре — отбеляза Барби.
Рандолф го измери с поглед. Погледът му бе враждебен, но и самодоволен. Барби въздъхна. Някъде тиктакаше часовник. И двамата прекрасно го знаеха. Часовник, чиято аларма съвсем скоро щеше да запищи. Ако Купола го нямаше, можеше да избяга… но, естествено, ако го нямаше Купола, нищо от тези неща нямаше да се случва.
На няколко метра пред тях Мел Сиърлс се опитваше да отнеме натоварената пазарска кошница на Ал Тимънс. Когато Ал не пожела да се раздели с нея, Мел я изтръгна от ръцете му… и блъсна силно възрастния мъж. Ал извика от болка и възмущение, а шериф Рандолф се засмя. Смехът му наподобяваше злобен лай — нещо като „Бау! Бау! Бау!“ — и Барби дочу в този смях бъдещето, което очакваше Честърс Мил, ако Куполът не изчезнеше в най-скоро време.
— Хайде, дами — обърна се той към Джулия и Роуз. — Да се махаме оттук.
13.
Ръсти и Туич пренасяха пострадалите — които се оказаха десетина-дванайсет души — до тухления зид на „Фуд Сити“, когато Барби, Джулия и Роуз излязоха навън. Ансън стоеше до фирмения пикап на „Дивата роза“, притиснал хартиена кърпичка до кървящата си ръка.
Лицето на Ръсти бе мрачно, ала щом зърна Барби, чертите му се оживиха.
— Хей, човече! — извика парамедикът. — Точно ти ми трябваше. Ако не знаеш, вече си новата ми старша сестра.
— Мисля, че силно надценяваш медицинските ми умения — усмихна се Барби, но се приближи към Ръсти.
Линда Евърет притича покрай него и се хвърли в прегръдките на мъжа си.
— Мога ли да ти помогна с нещо, скъпи? — попита тя, докато се взираше ужасена в Джини. Старшата сестра забеляза как я гледат и смутено затвори очи.
— Не — поклати глава Ръсти. — Върши си твоята работа. Все пак Джина и Хариет са до мен, а да не забравяме и сестра Барбара.
— Ще направя, каквото мога — заяви Барби и за малко да добави: „Поне докато не ме арестуват!“
— Сигурен съм, че ще се справиш — увери го Ръсти и добави шепнешком: — Джина и Хариет са сред най-енергичните помагачи на света, ала стане ли въпрос за нещо по-различно от даване на хапчета и залепване на анкерпласт, по-добре да не разчиташ много-много на тях.
Линда се наведе към Джини.
— Толкова съжалявам… — промълви.
— Няма нищо, ще се оправя — отвърна тя, без да отвори очи.
Линда дари мъжа си с целувка и угрижен поглед, след което забърза към Джаки Уетингтън, която стоеше с бележник в ръка и взимаше показанията на Ърни Калвърт. Докато говореше, мъжът със зеления шлифер периодично бършеше очите си.
Ръсти и Барби се трудиха в продължение на повече от час. Междувременно ченгетата опънаха жълта полицейска лента пред супермаркета, а в един момент цъфна и Анди Сандърс, който клатеше възмутено глава, докато оглеждаше щетите. Барби го чу да пита някого накъде отива този свят, след като хора, които се познават от сто години, са способни да направят подобно нещо. После стисна ръката на шериф Рандолф и най-чистосърдечно го похвали, че той и полицията са свършили страхотна работа.