Усмивката му внезапно помръкна, защото точно в този момент забеляза Бренда Пъркинс. Повечето хора на главната улица бързаха към „Фуд Сити“, за да видят за какво е цялата тази врява, ала Бренда крачеше в противоположната посока. И май се бе запътила към неговия дом… а това не предвещаваше нищо добро.
„Какво може да иска от мен тази сутрин? — зачуди се градският съветник. — Какво може да е толкова важно, че да засенчи избухналите безредици пред местния супермаркет?“
Бе напълно възможно Бренда изобщо да не си мисли за него, ала радарът му вече се бе задействал, приковавайки погледа му върху „потенциалното усложнение“.
Двете с Джулия се разминаха, всяка забързана по срещуположния тротоар. Нито една от двете не забеляза другата. Джулия се опитваше едновременно да тича и да бърника нещо фотоапарата си, а Бренда се бе устремила към червената съборетина, помещаваща универсалния магазин „Бърпис“. Носеше платнена пазарска чанта, която не спираше да се удря в коляното й.
Щом достигна входа на магазина, тя се опита да отвори вратата, ала се оказа, че е заключено. Тогава се обърна и започна да се оглежда неспокойно наоколо, както правят хората, когато неочаквано препятствие обърка плановете им и започнат да се чудят какво да предприемат по-нататък. Ако бе погледнала зад гърба си, навярно щеше да види Шамуей, обаче не го направи. Очите й се стрелнаха първо наляво, после надясно и накрая се спряха върху редакцията на вестник „Демократ“.
Бренда хвърли един последен поглед към „Бърпис“, след което пресече улицата и пробва да влезе в редакцията. Естествено, и там удари на камък — Големия Джим бе видял с очите си как Джулия заключва. Бренда натисна отново дръжката — и даже я разтърси нервно, — но резултатът беше същият. Тогава почука. И се опита да надзърне през стъклото. Накрая отстъпи крачка назад и застина за миг с ръце на кръста и полюшваща се чанта. Когато отново закрачи по главната улица — вече без да се оглежда, — Големия Джим побърза да се върне с енергични крачки в дома си. Не знаеше защо, но не искаше Бренда да го види как я наблюдава… нито пък изпитваше някаква необходимост да го узнава. Когато си го напипал, трябва само да слушаш инстинктите си. И това му беше най-хубавото.
Онова, което знаеше, бе, че ако Бренда почука на вратата му, щеше да е готов за нея. Без значение какво искаше тя от него.
15.
„Утре сутринта искам да сложиш разпечатката в плик и да го занесеш на Джулия Шамуей“ — беше й казал Барби. Обаче редакцията на „Демократ“ бе заключена и вътре беше тъмно. Най-вероятно Джулия бе тръгнала към супермаркета, откъдето долиташе врявата. Пит Фрийман и Тони Гуей навярно също бяха там.
Какво се предполагаше да направи с файла „ВЕЙДЪР“? Ако на вратата имаше отвор за писма, можеше да пъхне плика от чантата вътре, обаче, доколкото видя, нямаше.
Значи какво оставаше? Да потърси Джулия пред супермаркета или да се върне вкъщи и да изчака нещата да се поуспокоят и журналистката да се върне в редакцията. Нито един от двата варианта не й хареса. Специално при първия, съдейки по шума, пред „Фуд Сити“ имаше истински бунт и Бренда не искаше да се озове насред разгара му. А що се отнасяше до втория…
Той наистина беше по-добрият избор. Разумният избор. Пък и „с търпение всичко се постига“ не беше ли една от любимите мъдрости на Хауи?
Да, само дето търпението никога не е било сред силните й страни, а и майка й обичаше да казва: „Не оставяй днешната работа за утре.“ Точно това й се искаше и сега. Да се изправи лице в лице с Големия Джим, да изслуша възмутената му високопарна тирада, възраженията и оправданията му, след което да го изправи пред следните две възможности — или да преотстъпи властта си в полза на Дейл Барбара, или да прочете всички подробности за криминалните си деяния в утрешния брой на „Демократ“. Бренда възприемаше предстоящата конфронтация като горчиво лекарство, а как се постъпваше в подобен случай? Преглъщаш горчивото лекарство възможно най-бързо и после изплакваш устата си. Специално в този случай възнамеряваше да изплакне своята с двоен бърбън и нямаше никакво желание да чака до обяд, за да го стори.
Само че…
Само че Барби й беше казал да не ходи сама. И когато я бе попитал на кого още има доверие, тя бе споменала Ромео Бърпи. Неговият магазин обаче също бе затворен. Тогава какво й оставаше?