Общо взето, май беше най-добре да се самоубие. Само дето тогава шибаният готвач щеше да победи. А като се замислеше, всички бели му се бяха струпали на главата по вина на онзи скапаняк.
По едно време сирената замлъкна. Младши се зави през глава и заспа. Събуди се чак в девет вечерта. Главата вече не го болеше.
И в къщата още нямаше никого.
Мазало
1.
Големия Джим Рени удари спирачките на своя хамър „НЗ Алфа“ (цвят: „черна перла“, аксесоари: каквито ти дойдат на ума) и със задоволство установи, че е изпреварил с три минути градските ченгета. Мотото му гласеше: „Смачкай конкуренцията.“
Ърни Калвърт още говореше по телефона, обаче леко вдигна ръка за поздрав. Косата му беше разчорлена и от вълнението изглеждаше като умопобъркан.
— Привет, Джим! Свързах се с тях!
— С кои? — машинално попита Рени, защото го слушаше с половин ухо. Взираше се във все още горящата клада, в която се беше превърнал лесовозът, и в останките от самолета. Истинско мазало, което щеше да донесе негативи за града, особено след като двете най-нови противопожарни коли се намираха в Касъл Рок. Той беше одобрил участието им в учението… но формулярът беше подписан от Анди Сандърс, понеже Анди беше председател на градския съвет. Чудесно! Рени твърдо вярваше в онова, което определяше като свой „защитен коефициент“, и постът му на обикновен градски съветник беше чудесен пример за ползата от въпросния коефициент: той притежаваше цялата власт (поне докато шеф му беше мухльото Сандърс), но много рядко му се налагаше да поеме вината при някоя издънка.
Тъкмо това Рени (който на крехката шестнайсетгодишна възраст беше отдал сърцето си на Исус и никога не използваше нецензурни думи) наричаше мазало. Събитията изискваха незабавни действия. И контролиране на положението. А той не можеше да разчита на дъртия откачалник Хауард Пъркинс. Преди двайсет години дядката беше сносен началник на полицията, но вече беше настъпил нов век.
Рени се намръщи още повече, докато оглеждаше сцената. Зяпачите бяха прекалено много. Разбира се, при катастрофите и други бедствия винаги се събираха прекалено много любопитни — хората си падаха по кръв и разрушения. А тези тук като че ли играеха на някаква идиотска игричка: накланяха се, сякаш да проверят докъде могат да се наведат. Ама че тъпанари!
— Веднага се разкарайте оттам! — кресна им. Гръмливият му и самоуверен глас беше идеален за даване на заповеди. — Разкарайте се от мястото на злополуката!
Ърни Калвърт, поредният кретен (градът бъкаше от кретени), го дръпна за ръкава. Изглеждаше пощурял от вълнение:
— Свързах се с ВНГ, Джим, и…
— С кого? Какви ги плещиш?
— Въздушната национална охрана!
Нещата все повече загрубяваха. Онези типове играеха на някаква игра, а този идиот се беше обадил на…
— Ърни, защо им се обади, да му се не види?
— Защото той каза… онзи човек каза… — Ърни не можа да си спомни точните думи на Барби, затова ги прескочи и продължи: — Важното е, че полковникът от ВНГ ме изслуша, после ме свърза с Антитерористичния отдел в Портланд. Свърза ме тутакси!
Рени притисна длани до страните си, както му беше навик, когато се ядосаше. Направеше ли така, заприличваше на комика Джак Бени, само че с ледени очи. И Джим обичаше от време на време да разправя вицове (никога цинични). Разказваше анекдоти, понеже продаваше коли и понеже знаеше, че политиците имат този навик, особено дойдеше ли време за избори. Затова разполагаше с малък арсенал от смешни хрумки, както ги наричаше. (Ей, момчета, искате ли да чуете една смешна хрумка?) Наизустяваше ги, както турист в чужда страна наизустява полезни фрази от разговорника като например „Къде е тоалетната“ или „В това село има ли хотел с интернет?“ Сега обаче не му беше до смях.
— Антитерористичният отдел! Откъде ти скимна тази дивотия? — Дивотия, боклук и посерко бяха любимите му думи, заместващи ругатните.
— Защото онзи младеж рече, че има нещо оттатък пътя. И наистина има, Джим! Само че не можеш да го видиш! Хората се облягат на него! Погледни ги. Ако пък… ако пък замериш с камък нещото, камъкът рикошира! Ей-сега ще ти покажа! — Ърни взе камък и го хвърли. Рени не си направи труд да проследи полета му; знаеше, че ако камъкът беше улучил някой зяпач, онзи щеше да изпищи. — Камионът с трупите се разби в… в онова нещо… също и самолетът! Затуй човекът ми каза да…