Изтръска пепелта от цигарата в дланта си, след което я разпръсна по земята. Точно тогава забеляза Бренда Пъркинс.
Секунда по-късно нечия ръка докосна рамото му. Беше твърде лека и нежна, за да е на Бени.
— Коя е тази жена? — попита Нори.
— Познавам я по физиономия, но не й знам името.
В този момент и Бени се присъедини към тях.
— Това е госпожа Пъркинс. Вдовицата на шефа на полицията.
Нори го сръчка с лакът.
— Искаш да кажеш на шерифа, глупчо.
Бени вдигна рамене.
— Добре де.
Загледаха се подире й, понеже нищо друго не привлече вниманието им. Тя беше единственият човек на улицата. Всички останали бяха пред супермаркета, където вероятно се вихреше най-голямата битка за храна в историята. Трите деца бяха огледали ситуацията, но отдалеч; нямаше нужда някой да им казва да стоят на безопасно разстояние, особено като се имаше предвид, че трябваше да пазят ценната вещ, която им беше поверена.
Бренда пресече главната улица и закрачи по Престил Стрийт. Поспря се за момент пред къщата на семейство Маккейн, след което продължи към дома на госпожа Гринъл.
— Да тръгваме — каза Бени.
— По-добре да изчакаме, докато отмине — възрази Нори.
Бени вдигна рамене.
— И какво от това? Дори да ни види, ние сме само някакви хлапета, които се мотаят из парка. И знаете ли какво? Сигурно изобщо няма да ни види, дори и ако се блъсне в нас. Възрастните никога не забелязват децата. — Той се замисли. — Освен ако не карат скейтборд.
— Или пушат — добави Нори. Всички погледнаха към цигарите си.
Джо посочи към пазарската чанта в багажника над предната гума на велосипеда на Бени.
— Обаче имат навика да забелязват хлапетата, които се размотават със скъпи градски уреди.
Нори пъхна цигарата в ъгълчето на устните си. Това не само я направи още по-хубава и „печена“ в очите на приятелите й, но й придаде и вид на зрял човек.
Когато момчетата отново погледнаха към улицата, видяха, че вдовицата на шерифа разговаря с госпожа Гринъл. Разговорът им не беше дълъг. Госпожа Пъркинс бе извадила голям кафяв плик от чантата си и те видяха как го подава на госпожа Гринъл. Няколко секунди по-късно госпожа Гринъл почти затръшна вратата пред лицето на посетителката си.
— О, това беше доста грубо! — възкликна Бени. — Заслужава в продължение на цяла седмица да остава след часовете!
Джо и Нори се засмяха.
Госпожа Пъркинс бе така озадачена, че в продължение на един дълъг миг просто си стоеше на стъпалата пред къщата. После обърна бавно лице към парка и децата побързаха инстинктивно да се притаят в сенките. Така я изгубиха от поглед, ала Джо откри една пролука в дървената стена и надзърна през нея.
— Връща се към главната — докладва той. — Сега продължава нагоре по улицата… отново пресича…
Бени вдигна въображаем микрофон.
— Имаме видимост на единайсет часа.
Джо подмина думите му без коментар.
— Сега тръгва по моята улица — добави и се обърна към приятелите си: — Дали не възнамерява да посети мама?
— Мил Стрийт минава през четири карета, човече — отвърна му Бени. — Вероятността да е тръгнала към вас е минимален.
Джо въздъхна облекчено, макар че и сам не можеше да каже защо се притеснява от евентуално посещение на Бренда Пъркинс. Може би защото майка му си имаше предостатъчно грижи покрай баща им, който се намираше извън града, и момчето не искаше да я разстройват още повече. Беше му забранила да участва в сегашната им „мисия“ (както я бяха нарекли трите хлапета) и добре че беше госпожица Шамуей, за да я разубеди. Тя й обясни, че Дейл Барбара е избрал именно Джо за тази работа и е изключително важно тя да бъде свършена.
— Госпожо Макклачи — бе казала Джулия, — ако някой изобщо може да се справи с този уред, това е вашият син.
Тези думи накараха Джо да се почувства много приятно, ала щом погледна към притесненото лице на майка си, настроението му изведнъж помръкна. От появата на Купола бяха минали едва три дни, но си личеше, че Клеър вече бе изгубила тегло. Начинът, по който държеше снимката на баща му, също караше Джо да се чувства зле. Сякаш го смяташе за умрял. А според момчето положението далеч не беше толкова лошо — баща му най-вероятно се излежаваше в някой мотел, където пиеше бира и гледаше филми по кабелната.