Выбрать главу

Той побърза да сведе очи към чорапа на пода.

— Е, този чорап има ли център според вас?

Бени и Нори се замислиха. Фактът, че подобен въпрос бе в състояние да ги заинтригува, бе едно от нещата, които Плашилото обожаваше в тях.

— Може би не както един кръг или правоъгълник имат център… — предположи Нори. — Те все пак са геометрични фигури.

— Предполагам, че чорапът също е геометрична фигура — изтъкна Бени, — но не знам как бихме я нарекли. Чорапоъгълник?

Нори се засмя. Дори Клеър се усмихна, макар и едва забележимо.

— На картата Честърс Мил е по-скоро шестоъгълник — отбеляза Джо, — но сега не мислете за това. Просто кажете какво ви диктува вътрешната логика.

Нори посочи мястото, където стъпалото на чорапа преминаваше в горната му част.

— Ето тук е центърът му.

Джо направи малка точица с химикалката си.

— Не знам дали това ще се изпере, господинчо — обади се Клеър. — Но и бездруго вече ти трябват нови. — И преди синът й да зададе следващия си въпрос, тя добави: — Предполагам, че на картата на това място се пада градският парк. Там ли смятате да ходите?

— Да, първо там смятаме да отидем — отвърна Джо, леко раздразнен, задето му бяха отнели обяснението под носа.

— Защото, ако изобщо има някакъв генератор — продължи замислено госпожа Макклачи, — според теб той трябва да се намира в центъра на града. Или възможно най-близо до него.

Синът й кимна.

— Поздравления, госпожо Макклачи! — възкликна Бени и вдигна дясната си длан. — Дайте ми пет, майко на моя брат по душа!

Клеър Макклачи се усмихна малко по-широко и плесна дланта на момчето със своята. После добави:

— Е, поне паркът е безопасно място. — Внезапно се замисли и смръщи вежди. — Или поне така се надявам, ама кой знае?

— Не се тревожете — успокои я Нори. — Аз ще ги наглеждам.

— Само ми обещайте, че ако откриете нещо, ще оставите специалистите да се занимават с него — поиска жената.

„Мамо — помисли си Джо, — мисля, че ние сме специалистите.“ Обаче не го каза. Знаеше, че така щеше да я разтревожи още повече.

— Честна дума — заяви Бени и отново вдигна длан. — Още веднъж, о, майко на моя брат по…

Този път Клеър не помръдна ръце от снимката на съпруга си.

— Обичам те, Бени, но понякога ставаш досаден.

Момчето се усмихна кисело.

— И моята майка казва същото.

5.

Джо и приятелите му вървяха надолу по хълма към откритата естрада в центъра на парка. Зад тях река Престил тихо си мърмореше. Нивото й беше забележимо по-ниско, защото Куполът я преграждаше като бент в северозападната част на града. И ако невидимата бариера си останеше на мястото, помисли си Плашилото, до утре-вдругиден реката щеше да се превърне в тинесто мочурище.

— Добре — заяви Бени. — Стига сме се размотавали. Време е суперскейтърите да спасят Честърс Мил. Хайде да пускаме тази джаджа!

С изключително внимание (и почти религиозен трепет) Джо извади Гайгеровия брояч от пазарската чанта. Батерията, която го бе захранвала, отдавна се бе изтощила и бе отделила гъста лепкава маса, но с помощта на малко хлебна сода бяха успели да отстранят корозията. Нори пък бе успяла да открие не една, а цели три шестволтови батерии в бащиния й килер за инструменти. „Той е истински маниак на тема батерии — сподели тя на двете момчета — и веднъж щеше да се пребие, докато се мъчеше да кара скейтборд, но аз си го обичам.“

Джо постави палец върху лостчето, което включваше уреда, и ги изгледа мрачно.

— Нали си давате сметка, че дори и да не отчете нищо, пак може да има генератор, но такъв, който просто не излъчва алфа– и бета-вълни…

— Хайде, включвай го най-сетне! — прекъсна го Бени. — Това напрежение направо ме убива.

— Прав е — кимна Нори. — Пускай го.

Тогава се случи нещо странно. Бяха изпробвали Гайгеровия брояч много пъти из къщата на Джо и той си работеше перфектно — например, щом го доближиха до стар часовник с радиев циферблат, стрелката му забележимо потрепна. Всеки от тях се бе изредил да тества уреда. Сега обаче, когато вече бяха тук — в „проучвателната зона“, както казваха учените, — Джо имаше чувството, че ръката му е замръзнала. А на челото му бе избила пот. Усещаше я как се събира на по-големи капчици, които всеки момент ще се търкулнат по лицето му.