— „Всички грабеха като обезумели“ няма да ти помогне особено, ако ти повдигнат обвинение в грабеж — заяви съвсем спокойно Барби.
Въпреки че изглеждаше невъзможно Боксър да се надуе още повече, той някак си успя. Лицето му беше толкова червено, че изглеждаше почти пурпурно.
— Ами тогава ме закарай в съда! Но в кой съд? Значи делото е закрито! Ха!
И зъболекарят понечи да се врътне и да се изтръгне от хватката на Туич. Барби обаче се протегна и го хвана — не за ръката, а за кошницата.
— Тогава ще конфискувам това.
— Не можеш да го направиш.
— Не мога ли? Закарай ме в съда, щом искаш. — И той се усмихна. — Опа, забравих — в кой съд?
Доктор Боксър му хвърли изпепеляващ поглед. Устните му се бяха отдръпнали и разкриваха малките му — но поддържани в перфектно състояние — зъби.
— Тъкмо ще ги притоплим в кафето на болницата! — възкликна замечтано Ръсти. — Ммм! Супер!
— Да, няма да е зле да го направим, докато все още имаме ток — измърмори Туич. — Защото после ще трябва да ги забодем на вилици и да ги препечем над крематориума отзад.
— Не можете да го направите! — кресна Боксър.
— Ще бъда пределно ясен — започна Барби. — Ако не направиш онова, което Ръсти иска от теб, нямам никакво намерение да пусна тази кошница.
Преподавателят по история Чаз Бендър, който имаше анкерпласт на носа си и още един на врата, се изсмя. При това доста грубичко.
— Хайде, плащай, докторе! — подхвърли. — Нали все това разправяш на пациентите си!
Зъболекарят хвърли бесен поглед първо на Чаз, а после на Ръсти.
— Това, което искате от мен, просто няма как да стане. Шансът да се получи е минимален. Трябва да го разберете най-накрая.
Тогава Евърет отвори металната кутия от бонбони. Вътре имаше шест зъба.
— Тори Макдоналд ги събра от плочките пред супермаркета. Пълзя на колене и гази в локвите кръв от Джорджия Ру, докато ги открие. И ако искаш в близките дни да имаш гофрети за закуска, ще върнеш тези зъби обратно в челюстта на Джорджия.
— Ами ако просто си тръгна?
В този момент Чаз Бендър пристъпи напред. Пръстите му бяха свити в юмруци.
— В такъв случай, користолюбиви приятелю, аз лично ще те спукам от бой на паркинга отпред.
— И аз ще ти помогна — добави Туич.
— Аз няма да ви помагам — обади се Барби, — но ще гледам.
Във фоайето се разнесе смях, последван от бурно ръкопляскане. Стана му приятно, но в същото време и стомахът му се сви.
Раменете на Боксър увиснаха. Изведнъж вече изглеждаше като дребничко човече, попаднало в твърде голям за него проблем. Той пое металната кутия от Ръсти и погледна плахо към лицето му.
— Един специалист по зъбно-челюстна хирургия, работещ при оптимални условия, теоретично би могъл да имплантира наново тези зъби и навярно всичко би било наред, макар че той никога не би дал гаранции за това. Ако аз го направя, тя ще има късмет да си върне един или два зъба. Вероятността да попаднат в трахеята й и да я задушат е твърде голяма.
Една набита жена с огненочервена коса потупа Чаз Бендър по рамото.
— Ще седя до нея и ще направя всичко възможно това да не се случи. Аз съм майка й.
Доктор Боксър въздъхна и попита:
— Тя в безсъзнание ли е?
Ала преди някой да успее да му отговори, две полицейски коли рязко завиха и спряха на паркинга пред „Кати Ръсел“. Фреди Дентън, Рени Младши, Франк Делесепс и Картър Тибодо излязоха от първата, а шериф Рандолф, Джаки Уетингтън и съпругата на Ръсти — от зеления автомобил на шерифа. Всички бяха въоръжени и извадиха оръжията си, докато крачеха към главния вход на болницата.
Хората от малката групичка, насъбрала се, за да следи с интерес разправията с Джо Боксър, се размърмориха и започнаха да се разпръскват. Очевидно се бояха, че ще бъдат арестувани заради плячкосването на супермаркета.
Барби се обърна към Ръсти Евърет.
— Погледни ме — каза бързо.
— Какво имаш пред…
— Погледни ме! — настоя Барби и вдигна ръце, след което ги завъртя, за да ги покаже от всички страни. Сетне запретна фланелката си и му показа първо плоския си корем, а после и гърба си. — Виждаш ли някакви белези? Рани? Охлузвания?
— Не…
— Погрижи се и те да го разберат! — И той кимна към вратата.
Нямаше време за нищо друго, защото Рандолф и служителите му вече влизаха в просторното фоайе.
— Дейл Барбара? Направете крачка напред.