— Все едно не знаеш — изсумтя Фреди Дентън.
— Що за психар си ти? — подхвърли презрително Джаки Уетингтън. Лицето й представляваше изкривена маска на омразата, а очите й горяха от ярост.
Барби не им обърна внимание. Взираше се в лицето на Рандолф и продължаваше да държи ръцете си вдигнати високо над главата. Щяха да използват и най-незначителния повод, за да се нахвърлят отгоре му. Дори и Джаки, която бе такава мила жена, вероятно щеше да се присъедини към останалите, макар че щеше да й трябва основателна причина, а не просто повод за подобно нещо. А може би не? Понякога и най-добрите хора озверяваха.
— По-добрият въпрос… — каза Барби на Рандолф — е какво сте допуснали да стори Рени. Защото това са неговите машинации. И всички следи водят към него!
— Млъкни — отсече шерифът и кимна на Младши. — Сложи му белезниците.
Младши се протегна към Барби, ала преди да успее да докосне китките му, той сам сложи ръце зад гърба си и се обърна. Ръсти и Линда Евърет продължаваха да лежат на земята — Линда бе прегърнала мъжа си през гърдите и го притискаше към себе си, за да не му позволи да се изправи.
— Не забравяй — каза му Барби, докато пластмасовите белезници обгръщаха китките му… и бяха стегнати толкова силно, че се впиха дълбоко в кожата му.
Ръсти се надигна от пода. Когато Линда се опита да го задържи, той я отблъсна и й хвърли такъв поглед, какъвто тя не бе виждала никога досега. В него имаше едновременно непримиримост, укор и съжаление.
— Питър — започна той и щом шерифът понечи да извърне глава, повиши глас: — На теб говоря! Погледни ме, мамка му!
Рандолф се обърна. Лицето му бе като издялано от камък.
— Той знаеше, че сте дошли за него.
— Много ясно! — подметна Младши. — Може да е луд, но не е тъп.
Ръсти не му обърна никакво внимание.
— Той ми показа ръцете си и лицето си и вдигна ризата си, за да видя корема и гърба му. Няма никакви белези, освен ако не се появи синина там, където Тибодо нанесе подлия си удар.
Картър повдигна вежди.
— След убийството на три жени? Всъщност три жени и пастор? Мисля, че си го заслужава.
Ръсти не отместваше очи от Рандолф.
— Това е инсценировка.
— Моите уважения, Ерик, но не се меси в работи, от които не разбираш! — отвърна шерифът. Бе прибрал пистолета си в кобура. Най-накрая нещо разумно.
— Прав си — заяви Ръсти. — Аз съм си най-обикновен парамедик, а не полицай или адвокат. Това, което се опитвам да ви кажа, е, че ако имам възможност да го видя отново, докато е под ваша опека, и зърна някакви рани или белези, Господ да ви е на помощ.
— И какво ще направиш, ще се обадиш на Съюза за защита на гражданските права? — озъби се Франк Делесепс. — Твоето приятелче е пребило четирима души до смърт. Вратът на Бренда Пъркинс е бил счупен. Едно от момичетата беше моята годеница и е била сексуално малтретирана. И вероятно това е станало не само преди, но и след смъртта й.
Повечето от хората, които се бяха разпръснали при изстрела, се бяха събрали на неголяма група и наблюдаваха неочакваното зрелище. Думите на Делесепс ги накараха да ахнат ужасено.
— Това ли е човекът, когото защитаваш? Значи ти също заслужаваш да отидеш в пандиза!
— Франк, млъкни! — обади се Линда.
Ръсти се вгледа във Франки Делесепс — момчето, което бе лекувал от варицела, морбили, въшки (беше ги хванал на един летен лагер) и остра инфекция след контакт с отровен бръшлян (когато бе на дванайсет) и дори се бе погрижил счупената му по време на бейзболен мач китка да заздравее без никакви проблеми. Не виждаше почти никаква прилика между това момче и сегашния мъж.
— Ами добре, Франки! Обаче какво ще правиш, ако майка ти отново получи жлъчна криза както миналата година? Ще чакаш да дойде време за посещение, за да я пуснеш при мен да я прегледам?
Делесепс пристъпи напред, като вдигна ръка, очевидно възнамерявайки да го възнагради с шамар или кроше. Младши обаче го задържа.
— Спокойно, той ще си го получи. Всички на страната на Барбара ще си го получат. Всяко нещо с времето си.
— На страната на Барбара? — Ръсти беше наистина смаян. — За какви страни говориш? Това да не би да е някакъв мач?
Младши му се усмихна, сякаш бе посветен във важна тайна, която нямаше да му сподели.
Ръсти се обърна към съпругата си:
— Чу ли как говорят колегите ти? Харесва ли ти?
В началото тя не можа да събере сили, за да го погледне. После, макар и с цената на големи усилия, го направи.