— Не стана така — заинати се Олдън Динсмор. — Бях в градината и видях как самолетът…
— Първо да разкараме зрителите, става ли? — обърна се Рени към любимия си полицай. Сума зяпачи се бяха струпали откъм страната на лесовоза (и благоразумно стояха по-далеч от горящите останки), още повече „зрители“ имаше откъм страната на Честърс Мил. Все едно бяха делегати, събиращи се за конгрес.
Рандолф се обърна към колегите си.
— Ханк — каза и посочи зяпачите от Честърс Мил. Някои се бяха осмелили да ровят из останките от самолета на Томпсън и ужасено пищяха, натъквайки се на още останки от човешки тела.
— Слушам! — каза Морисън и тръгна към тях.
Питър насочи Уетингтън към хората до лесовоза:
— Джаки, ти се заеми с… — Но не довърши изречението.
Зяпачите, намиращи се южно от мястото на катастрофата, стояха сред пасището от едната страна на шосето и сред ниските гъсталаци от другата му страна. Бяха зяпнали от изумление, което им придаваше вид на глуповатата заинтересованост, така добре позната на Големия Джим — виждаше я всеки ден на нечие лице и всеки месец март на много лица по време на ежегодното събрание на общинските съветници. Само че тези хора не гледаха горящия камион. Ето, че и Питър Рандолф, който не беше глупак (в никакъв случай не беше и гений, но си знаеше интереса), се загледа в същата посока и на лицето му се изписа същото изумление. И Джаки Уетингтън се ококори от учудване.
Гледаха дима. Димът, издигащ се от горящия лесовоз.
Беше тъмен и мазен. Хората по посока на вятъра би трябвало да се давят от задушливата му миризма, само че това не се случваше. И Рени видя защо. Беше невероятно, но го видя с двете си очи. Димът се разнасяше на север (поне отначало), но изведнъж завиваше почти под прав ъгъл и се издигаше право нагоре все едно през комин. И след него оставаше тъмнокафява диря, която сякаш се рееше във въздуха.
Рени тръсна глава, за да прогони въображаемия образ, но той отказваше да изчезне.
— Какво е това? — удивено прошепна Рандолф.
Фермерът Динсмор се изтъпанчи пред него и посочи Ърни Калвърт:
— Този човек се беше свързал по мобилния с антитерористите, а онзи там — той махна към Рени с театрален жест, заимстван от съдебната зала, който изобщо не се понрави на Големия Джим — му взе телефона и затвори! Не биваше да затваря, Пит. Щото камионът и самолетът не се сблъскаха. Чък Томпсън летеше високо. Видях го. Покривах с найлони разсада в градината, не да не падне слана, и го видях.
— А аз — подхвана Рори, но този път брат му го шамароса и малкият заплака.
— Блъсна се в нещо — намеси се Олдън Динсмор. — В същото, в което се удари и камионът. Там си е, всеки може да го пипне. Оня младок, готвачът, рече, че сигурно е някаква зона, забранена за полети, и май беше прав. Обаче господин Рени — фермерът отново посочи Големия Джим, все едно беше гениалният Пери Мейсън, а не човек, който си изкарва хляба с доене на крави — отказа да разговаря. Просто затвори.
Рени не си направи труда да го опровергае, а заяви на Рандолф:
— Губиш си времето. — Пристъпи до него и прошепна: — Началникът пътува насам. Съветвам те да овладееш положението преди пристигането му. — Изгледа на кръв фермера и добави: — После ще разпиташ свидетелите.
Оказа се обаче, че Олдън Динсмор има последната дума:
— Онзи Барбара беше прав. А господин Рени сбърка.
Големия Джим мислено се закани на устатника. Рано или късно фермерите идваха при общинските съветници за една или друга услуга — молба за издигане на пристройка в нарушения на закона за териториалното устройство или нещо друго — и когато господин Динсмор дойдеше с шапка в ръка, молбата му нямаше да бъде удовлетворена, ако зависеше от съветник Рени. А обикновено той колеше и бесеше в общината.
— Отцепи местопроизшествието! — нареди на Рандолф.
— Джаки, накарай ги да се отдръпнат — заповяда Питър и посочи към зяпачите до лесовоза. — Отцепи периметъра.
— Сър, според мен тези хора всъщност са в Мотън…
— Не ме интересува. Да се отдръпнат! — Рандолф се обърна и видя, че Дюк Пъркинс слиза от зелената кола, полагаща се на началника на полицията и която Рандолф мечтаеше да види на своята алея. И с помощта на Големия Джим Рени мечтата му щеше да се сбъдне. Най-много след три години. — Полицаите от Касъл Рок ще са ти благодарни.
— Ами… — Тя посочи дима, подобен на петно, което продължаваше да се разраства. Гледани през него, дърветата, обагрени с есенни краски, изглеждаха тъмносиви, а небето — жълтеникаво-синьо.