15 часа
Джулия,
Двамата с Пит Ф. поработихме над материала за супермаркета. Не е кой знае какво, но щом го редактираш, ще стане супер. Снимките ти също са доста добри. Роми Бърпи се отби и каза, че все още има достатъчно хартия, така че по този параграф всичко е ОК. Каза и че трябва да напишеш редакционен коментар за станалото. „Цялата работа бе абсолютно излишна — заяви. — И тотално безхаберна. Освен ако не са искали да стане точно така. Няма да позволя на тоя тип да му се размине… Нали се сещате, че нямам предвид Рандолф.“ Двамата с Пит сме единодушни, че е хубаво да има редакционен коментар. Смятаме и че имаш нужда от малко сън, за да я напишеш така както трябва. Това под очите ти не бяха торбички, шефке, а истински чували! Отивам да прекарам малко време с жената и децата. Пит пък отиде в участъка. Каза, че „нещо важно“ се било случило и иска да разбере какво.
Тони Г.
ПС! Разходих Хорас. Свърши си всички неща.
Понеже не искаше коргито да забрави, че все още е част от живота му, Джулия го събуди и му даде половин опаковка кучешка храна, след което слезе на долния етаж, за да редактира материала и да напише редакционния коментар, за който говореха Тони и Пит. Тъкмо започваше, когато мобилният й телефон иззвъня.
— Шамуей, „Демократ“.
— Джулия! — беше Пит Фрийман. — Мисля, че трябва веднага да дойдеш тук. Марти Арсено е на бюрото и не ме пуска да вляза. Заяви ми да изчакам отвън, мамка му! При положение, че не е никакво ченге, а прост шофьор, който лятно време изкарва малко пари като регулировчик! Взел да ми се държи като големия шериф Куродръв от Путкинтаун!
— Пит, имам страшно много работа тук, така че ако не е…
— Бренда Пъркинс е мъртва. Както и Анджи Маккейн, Дуди Сандърс…
— Какво? — Тя се изправи толкова рязко, че столът й се прекатури.
— … и Лестър Когинс. Били са убити. И — слушай внимателно! — Дейл Барбара е арестуван за убийствата им. В момента е долу в ареста.
— Идвам веднага.
— Уф, мамка му! — възкликна Пит. — Ето го и Анди Сандърс! Изглежда така, сякаш ще си изплаче проклетите очи… Да пробвам ли да взема коментар от него, или…
— Недей. Човекът все пак е изгубил дъщеря си три дни след смъртта на жена си. Не сме „Ню Йорк Поуст“. Тръгвам към теб.
И тя затвори, преди да изчака отговора му. Отначало се чувстваше странно спокойна, дори не забрави да заключи. Ала щом се озова на тротоара, насред неестествената жега и под небето с нездрав тютюнев цвят, от спокойствието й не остана и следа и тя се затича.
20.
Разтърсвани от гърчове, Джо, Нори и Бени лежаха на озарения от странните, сякаш изтънели слънчеви лъчи Блек Ридж Роуд. Въздухът бе зноен и тежък. Една врана, която не изглеждаше обзета от самоубийствени наклонности, кацна на телефонната жица и се загледа в хлапетата с лъщящите си интелигентни очи. Птицата изграчи веднъж, а после размаха криле и отлетя в застиналия следобеден въздух.
— Хелоуин — промълви Джо.
— Накарайте ги да престанат да крещят! — простена Бени.
— Слънцето го няма — каза Нори и пръстите й се свиха, сякаш опитвайки се да сграбчат въздуха. Момичето плачеше. — Слънцето го няма, о, Боже, изчезнало е завинаги!
На върха на Блек Ридж, сред ябълковата градина, откъдето се откриваше панорамна гледка към целия Честърс Мил, проблесна ярка пурпурна светлина.
Петнайсет секунди по-късно тя проблесна отново.
21.
Джулия взе на един дъх стъпалата пред полицейското управление. Лицето й все още бе подпухнало от съня, а разрошената й коса стърчеше. Щом я зърна, Пит се опита да влезе вътре заедно с нея, ала тя поклати глава.
— По-добре остани тук. Ще ти звънна, когато тръгна да вземам интервю.
— Обожавам позитивното ти мислене, но чакай да чуеш нещо интересно — каза й Пит. — Познай кой цъфна тук малко след Анди. — И Пит посочи към хамъра, спрян пред противопожарния кран. Линда Евърет и Джаки Уетингтън стояха до джипа, потънали в задълбочен разговор. И двете жени изглеждаха сериозно изплашени.
Джулия прекрачи прага на участъка и в първия момент се изненада колко горещо е вътре. Климатикът не работеше, явно за да се пести ток. Втората й изненада бе породена от много млади хора в управлението, сред които се виждаха и двама от синовете на Килиън (един Господ знаеше колко точно са на брой) — нямаше как човек да сбърка тези дълги носове и куршумовидни глави. Всички младежи бяха заети с попълването на разни формуляри.