— Не го доближавай — каза Рандолф и тръгна да помогне на Ханк Морисън да отцепи периметъра откъм страната на Честърс Мил. Първо обаче щеше да съобщи на Пърк малкото, което знаеше.
Джаки се приближи до хората край горящия камион. Групичката се беше превърнала в многолюдна тълпа, новодошлите бързаха да снимат с мобилните си телефони. Някои, преминавайки през храстите, неволно бяха изгасили малките пожари, което беше добре, но сега не се опитваха да предприемат нещо, а само зяпаха. Джаки размаха ръце, все едно гонеше кокошки, и заповтаря като мантра едно и също:
— Отдръпнете се, няма нищо за гледане, направете път на пожарните и полицията, отдръпнете се, напуснете района, вървете си у дома, отдръп…
Тя се удари в нещо. Рени не знаеше в какво, но видя резултата. Козирката на униформената й фуражка първа влезе в досег с невидимото препятствие. Огъна се и фуражката се изтъркаля на земята. След секунда палавите цици на Джаки се сплескаха. После се сплеска и носът й. Изригна струя кръв, плисна се върху нещо… и се стече като боя върху стена. Госпожица Уетингтън тупна на големия си задник, на лицето й беше изписано изумление.
Проклетият фермер отново се обади:
— Видяхте ли? Какво ви казах?
Рандолф и Морисън не видяха какво се случи. Пъркинс — също; тримата се съвещаваха до зелената кола на началника. Рени се запита дали да отиде при Джаки, но веднага се отказа: първо, други хора вече й се бяха притекли на помощ, второ, тя още беше прекалено близо до нещото, в което се беше ударила. Вместо към нея забърза към мъжете — сериозната му физиономия и изпъченият му корем бяха символ на деловитост и власт. Пътьом не пропусна да хвърли още един кръвнишки поглед към фермера Динсмор.
— Привет, началник — подхвърли, промъквайки се между Морисън и Рандолф.
— Джим. — Пъркинс му кимна. — Виждам, че не си губиш времето.
Май се подиграваше, но старата лисица Рени не се хвана на уловката.
— Боя се, че тук става нещо странно. Предлагам да се свържем с антитерористите. — Замълча и се престори на угрижен. — Не твърдя, че става въпрос за терористичен акт… но може би е тъкмо това.
3.
Дюк Пъркинс погледна зад Големия Джим. Ърни Калвърт и Джони Карвър, собственикът на местната бензиностанция, помагаха на Джаки да се изправи. Тя беше замаяна и носът й кървеше, но иначе май й нямаше нищо. Във всеки случай тук нещо не беше наред. Разбира се, при всяка катастрофа с жертви той имаше подобно усещане, но този път чувството беше много натрапчиво.
Първо, пилотът на самолета не се беше опитвал да го приземи. Отломките бяха твърде много и разпръснати в твърде голям периметър, за да се приеме подобна версия. Имаше нещо нередно и в зяпачите, което не беше направило впечатление на Рандолф, но Дюк го забеляза. Би трябвало да са се струпали на едно място, както правеха винаги, сякаш обединявайки се пред лицето на смъртта. Само че тези тук се бяха разделили на две: групата откъм Мотън беше прекалено близо до още горящия лесовоз. Според Пъркинс бяха вън от опасност, но защо не се приближаваха насам?
Първата пожарна се появи иззад завоя. Последва я втора с надпис отстрани „ПОЖАРНА №2 НА ЧЕСТЪРС МИЛ“, после трета. Зяпачите неохотно отстъпиха назад и нагазиха в шубраците, за да дадат път на колите. Пъркинс отново се обърна към Рени:
— Знаеш ли какво се е случило тук?
Големия Джим понечи да отговори, но Ърни Калвърт го изпревари:
— Шосето е преградено от бариера. Не се вижда, но е там, началник. Камионът се блъсна в нея. Също и самолетът.
— Точно така! — възкликна Динсмор.
— И полицай Уетингтън се удари в преградата. Слава богу, че вървеше по-бавно. — Прегърнал беше през раменете Джаки, която още беше зашеметена. Дюк забеляза, че кръвта й беше изцапала ръкава на якето на Карвър.
От страната на Мотън беше пристигнала още една пожарна кола. Първите две бяха спрели под ъгъл и блокираха шосето. Огнеборците вече слизаха и развиваха маркучите. Дюк чу сирена на линейка, идваща от Касъл Рок. „Къде е нашата? — запита се. — И тя ли е изпратена на идиотското учение?“ Дано не беше. Кой нормален човек би изпратил линейка в празна горяща къща?
— Изглежда, има невидима бариера… — подхвана Рени.
— Да, знам — прекъсна го Пъркинс. — Не знам какво означава, но вече знам. — Обърна гръб на Големия Джим и тръгна към ранената си подчинена; не видя как лицето на градския съветник пламна от очевидното пренебрежение. — Джаки? — Леко стисна рамото й. — Добре ли си?