— Не ми харесва отношението ти, драги — просъска Големия Джим.
— Бог да те поживи, драги, но въобще не ми дреме! Разкарай се и не ми се мотай в краката. И гледай да заобиколиш лентата. Не искам Хари пак да я връзва.
— Началник Пъркинс, запомни как днес разговаря с мен. Защото аз няма да забравя!
Замарширува към лентата. Зяпачите го последваха, повечето се обръщаха да погледнат как водата се разплисква върху бариерата, покафеняла от дизеловото гориво, и образува мокра линия на шосето. Неколцина по-наблюдателни (например Ърни Калвърт) забелязаха, че тази линия минава точно върху границата между Мотън и Честърс Мил.
Рени изпита детинското желание да скъса лентата, грижливо опъната от Ханк Морисън, но устоя на изкушението. Само че нямаше никакво намерение да заобиколи периметъра и да скъса шикарния си панталон в трънливите храсталаци. Изръсил се беше за него цели шейсет долара. Повдигна лентата и се промъкна отдолу. Не можеше да се наведе кой знае колко, защото шкембето му пречеше.
Дюк бавно тръгна към мястото на сблъсъка на Джаки. Протегнал беше ръка като слепец, проправящ си път и непознато помещение.
Ето тук тя беше паднала… а тук…
Усети изтръпването, описано от нея, но вместо да премине, то предизвика пареща болка в лявото му рамо. Имаше достатъчно време да си спомни последните думи на Бренда: „Пази си пейсмейкъра!“ после устройството се взриви в гърдите му с такава сила, че разкъса тениската с логото на любимия му отбор, която сутринта беше облякъл в чест на следобедния мач. Кръв, късчета плат и парченца плът се удариха в бариерата.
Тълпата ахна.
Дюк се помъчи да изрече името на жена си, но не можа, обаче ясно видя лицето й. Тя се усмихваше.
После го обгърна мрак.
4.
Хлапето се казваше Бени Дрейк и беше Острие, защото принадлежеше към „Остриета“ — един клуб на скейтъри, чиито членове се славеха със самоотвержеността си. Местните полицейски власти недолюбваха Остриетата, но клубът не беше забранен въпреки настояванията на съветниците Рени и Сандърс (на последното ежегодно събрание това неповторимо дуо беше издействало бюджет за изграждане на площадка за скейтборд върху градската мера зад естрадата за оркестъра).
Мъжът беше Ерик Евърет, наричан още Ръсти — трийсет и седем годишен, помощник на доктор Рон Хаскел, когото той мислено наричаше Великолепния вълшебник от Оз. При необходимост щеше да обясни (стига да довереше другиму освен на съпругата си защо проявява такава непочтителност), че е лепнал на началника си този прякор, понеже, общо взето, онзи си клатеше краката, докато асистентът му извършваше манипулациите зад завесата в кабинета.
Провери кога за последен път хлапето е било имунизирано против тетанус. Есента на 2009. Чудесно. Особено предвид факта, че този път при подвизите си със скейтборда младият господин Дрейк си беше разкъсал прасеца. Нямаше да окуцее, но раната беше доста сериозна и нямаше да мине без шевове.
— Токът дойде, готин — осведоми го хлапето.
— Генераторът се включи, готин — обясни Ръсти. — Снабдява с електричество болницата и здравния център. Жестоко, а?
— Щом казваш — кимна младият господин Дрейк.
За миг възрастният и юношата безмълвно се загледаха в дълбоката рана, която не изглеждаше толкова страшна, след като беше почистена от мръсотията и кръвта. Градската сирена беше замлъкнала, обаче в далечината се чуваха полицейски сирени. После се включи противопожарната аларма и двамата подскочиха. „Ще повикат линейката — помисли си Ръсти. — Сто на сто. И кои ще пътуват с нея? Туич и Евърет. Не е зле да побързам.“
Само че хлапето беше пребледняло и май в очите му блестяха сълзи.
— Страх ли те е? — попита Ръсти.
— Малко. Мама ще ме накаже да не излизам.
— От това ли се боиш? — Изглеждаше неправдоподобно, понеже Бени Дрейк положително беше наказван и преди. И то често.
— Ами… много ли ще боли?
Ръсти извади спринцовката, която досега криеше, и изтегли три кубика ксилокаин и епинефрин — обезболяващо вещество, което още наричаше новокаин. Инфилтрира бавно около раната, за да не причини допълнителна болка на хлапето.
— Само толкова — промърмори.
— Леле! Загазихме! Код „Синьо“! Ей, колко шева ще имам? Миналото лято на Нори Калвърт направиха дванайсет.