— Няма да я стигнеш. — Ръсти познаваше Нори — малка варварка, чиято цел в живота май беше да се убие със скейтборд, преди да навърши пълнолетие. Боцна с иглата близо до раната. — Боли ли?
— Да, мой човек… Ей, чу ли как нещо гръмна ей-там? — Бени, който седеше по долни гащета на масата за прегледи и кървеше върху хартиената постелка, посочи на юг.
— Не. — Всъщност беше чул два гърмежа, които май бяха експлозии. Наистина трябваше да побърза. И къде беше Шамана? На визитация, така твърдеше Джини. Което вероятно означаваше, че добрият чичо доктор дреме в лекарската стая. Напоследък само там правеше визитации. — А сега боли ли?
— Не, братче, никак даже. Нещо ме поднасяш.
— Грешиш. Упойката те хвана. Така… започваме. Облегни се назад, приятен полет с авиокомпания „Кати Ръсел“. — Проми раната със стерилен физиологичен разтвор, почисти я и след това изряза ръбовете й с любимия си скалпел №10. — А сега четири шева с най-хубавия конец номер четири.
— Суперяко! — промърмори хлапето, после изпъшка: — Май ще се издрайфам.
Ръсти му подаде легенче:
— Повръщай в това. Само гледай да не припаднеш.
Бени не припадна. Нито повърна. Тъкмо когато Ръсти тампонираше раната, на вратата се почука и Джини Томлинсън надникна в кабинета:
— Може ли да ти кажа нещо насаме?
— Не се притеснявайте от мен. Все едно ме няма — заяви Бени.
— В коридора! — натърти Джини и дори не погледна хлапето.
— Ей-сега се връщам, Бени. Стой тук и си почивай.
— Бива, пич.
Ръсти последва сестрата в коридора и попита:
— Викат ни с линейката, нали?
Забеляза в чакалнята майката на Бени, зачетена в книга с мускулест мъжага на корицата.
Джини кимна:
— Шосе 119 откъм Таркър. Има още една катастрофа в другия край на града, но доколкото разбрах, там няма оцелели. Сблъскали са се камион и самолет. Пилотът се е опитвал да се приземи.
— Абе, ти премяташ ли ме?
Алва Дрейк вдигна глава, намръщи се и отново се зачете. Или по-точно се загледа в страницата, докато се опитваше да предположи дали мъжът й ще я подкрепи в намерението й да накаже синчето им, докато то навърши осемнайсет.
— Изобщо не се шегувам — отвърна Джини. — Получавам обаждания и за други катастрофи…
— Странно.
— … обаче човекът на шосе 119 още е жив. Май е шофирал камионетка. Побързай, началник. Туич чака.
— Ще довършиш ли превръзката на хлапето?
— Да. Тръгвай, не се мотай.
— Доктор Рейбърн?
— Имаше прегледи в „Стивънс Мемориал“. — Това беше болницата в Норвегия-Южен Париж. — Пътува към катастрофата. Тръгвай, Ръсти!
На излизане той спря да каже на госпожа Дрейк, че Бени е добре. Алва май не се зарадва на новината, но му благодари. Дъги Туичъл, по прякор Туич Треперкото, седеше на задната броня на старомодната линейка, която Джим Рени и останалите общинари отказваха да заменят с нова и модерна кола, пушеше цигара и се припичаше на слънцето. Държеше портативно радио, жужащо от разговори: гласовете изскачаха като царевични зърна и се наслагваха един върху друг.
— Прибери тая бракма и да потегляме — подвикна Ръсти. — Знаеш ли къде отиваме?
Туич изключи радиото. Въпреки прякора си беше най-спокойният санитар, когото Ръсти познаваше, което означаваше, че наистина умее да запазва самообладание.
— Знам какво ти каза Джин-Джин — шосето на границата с Таркър, нали така?
— Да. Преобърнат лесовоз.
— Да, обаче има промяна в нарежданията. — Отиваме в обратната посока. — Той посочи на юг, където във въздуха се издигаше стълб от черен дим. — Виждал ли си някога разбит самолет?
— О, да, когато бях в армията. Загинали бяха двама души. Останките им можеха да се намажат на филия. Ще ми държи влага за цял живот. Джини каза, че всички там са мъртви. Защо…
— Може би — промърмори Туич, — но сега Пъркинс е пострадал и може би още е жив.
— Началникът Пъркинс ли?
— Самият той. Ако наистина пейсмейкърът му е гръмнал — така твърди Питър Рандолф, — положението му хич не е розово, обаче той е началник на полицията. Нашият безстрашен вожд.
— Туич. Готин! Пейсмейкърът не може да се взриви. Абсурдно е.
— Тогава Пъркинс може би още е жив и ще му помогнем. — Туич тръгна да заобиколи линейката и извади цигарите си.
— Няма да пушиш в колата! — скастри го Ръсти. Санитарят опечалено го изгледа. — Освен ако не ме почерпиш.
Онзи въздъхна и му подаде пакета.