„Не е зле — каза си. — Защото ако след месец градът продължава да е откъснат от света, и без това ще затворим, понеже продуктите ще свършат.“
— Какво мислиш? — попита Роуз. — И какви са тези сметки? Нищичко не разбирам.
— Понеже ги гледаш наобратно — отвърна той и осъзна, че всички в града щяха да реагират по същия начин. На никого не беше угодно да приеме истината.
Тя придърпа към себе си импровизирания бележник и провери сметките. После вдигна глава и сепнато погледна Барби. В този момент Ансън изключи осветлението и двамата останаха да се взират един в друг в полумрака, който (поне според Дейл) беше потресаващо убедителен. Положението хич не беше розово и можеше да се усложни още повече.
— Двайсет и осем дни ли? — промърмори Роуз. — Според теб се налага да си правим сметката за няколко седмици, така ли?
— Не знам, но когато бях в Ирак, някой ми даде екземпляр от прочутата Червена книжка на председателя Мао. Държах я в джоба си и я прочетох цялата. В нея се съдържат повече разумни идеи, отколкото биха се пръкнали в главите на нашите политици в редките им моменти на просветление. Един съвет ми се е запечатал в ума: „Пожелай си слънце, но изграждай диги.“ Мисля, че тъкмо това ние… тоест ти…
— Ние! — прекъсна го тя и докосна ръката му. Барби стисна дланта й.
— Както кажеш. И така, налага се да икономисваме. Което означава да затваряме преди и след обяда и да включваме по-малко печки — никакви канелени ролца, макар и аз да ги обичам, никаква съдомиялна. Стара е и харчи много ток. Известно ми е, че Ансън и Дуди няма да са във възторг, задето ще мият чиниите…
— Не вярвам Дуди да се яви на работа скоро, ако изобщо се върне. Не и след като майка й е мъртва. — Роуз въздъхна. — Ще ми се да вярвам, че е отишла до мола в Обърн. Въпреки че вероятно утре ще научи от вестниците за съдбата на Клодет.
— Може би. — Барби подозираше, че информацията от градчето и от външния свят към Честърс Мил ще е силно ограничена, ако кризата не приключеше скоро, и то с някакво разумно обяснение. Май прословутият звукоизолиращ щит на Максуел Стюарт5 се беше задействал.
Ансън се върна. Беше си облякъл якето.
— Свободен ли съм, Роуз?
— Тръгвай. Утре в шест да си на линия.
— Не е ли късничко? — Той се усмихна и добави: — Не че се оплаквам.
— Временно ще отваряме по-късно. — Роуз се поколеба. — И ще затваряме преди обяд и следобед.
— Сериозно? Супер! — Младежът погледна Барби. — Къде ще спиш? Можеш да пренощуваш при мен. Сейда гостува на техните в Дери. — Сейда беше съпругата му.
— Благодаря, но ще се върна в жилището си. Защо не, след като съм платил до края на месеца, нали така? Сутринта оставих ключовете при Петра от дрогерията, но още пазя резервните.
— Хубаво. До утре, Роуз. Ще бъдеш ли тук, Барби?
— И с топ не можеш ме мръдна от Честърс Мил.
Ансън се усмихна още по-широко:
— Яко! — И излезе.
Роуз потърка очите си и мрачно попита:
— Според теб колко време ще изкараме така? Дай някакво предположение.
— Не мога, понеже не знам какво е станало. И докога ще продължи.
— Хей, плашиш ме — прошепна тя.
— И себе си плаша. Предлагам да се наспим. Може би утре сутринта положението ще ни се струва по-розово.
— Въпреки че съм капнала от умора, след този разговор май трябва да взема сънотворно. И все пак се радвам, че се върна.
Барби си спомни нещо много важно.
— Пропуснах да ти кажа. Ако утре супермаркетът е отворен…
— Винаги е отворен в неделя. От десет до шест.
— Ако утре е отворен, зареди ресторанта с продукти.
— Ама доставките от „Сиско“ са в… — Тя млъкна и унило се загледа в него. — Доставките са всеки вторник, но не можем да разчитаме на тях, така ли? Не, разбира се.
— Не — кимна Дейл. — Дори ако положението внезапно се оправи, поне за известно време армията ще постави градчето под карантина.
— Какво да купя?
— Всичко, но най-вече месо. Много месо. Стига магазинът да работи. В което се съмнявам, ако Джим Рени убеди сегашния управител…
5
Герой от американския комедиен сериал „Умирай умно“. Когато агент 86 Максуел Стюарт иска да проведе секретен разговор с шефа си, използва прозрачния щит. Само че устройството е купено втора ръка и винаги дава дефекти. — Б.пр.