— Джак Кейл. Той замести Ърни Калвърт след пенсионирането му миналата година.
— Рени може да го убеди да затвори за неопределено време. Или да накара началник Пъркинс да издаде заповед за затваряне.
— Боже мой, не знаеш ли? — възкликна Роуз и като видя изражението му, добави: — Явно не знаеш. Дюк Пъркинс е мъртъв. Загинал е ей-там. — Тя посочи на юг.
Барби смаяно се втренчи в нея. Ансън беше забравил да изключи телевизора и Уолфи отново съобщаваше, че необяснимо силово поле е отрязало от света градче в Западен Мейн; районът бил отцепен от армията, Консултативният съвет се събирал на съвещание във Вашингтон, в полунощ президентът щял да направи обръщение към нацията, но междувременно призовавал всички американци да се молят заедно с него за жителите на Честърс Мил.
3.
— Татко? Татко?
Рени младши застана на най-горната площадка на стълбището, наклони глава и се заслуша. Никой не му отговори, телевизорът не работеше. Обикновено по това време баща му се беше върнал от работа и гледаше телевизия. През съботните вечери пренебрегваше Си Ен Ен и „Фокс Нюз“ заради „Анимал Планет“ или „Хистъри Чанъл“. Днес сигурно щеше да направи изключение. Младши се заслуша в ръчния си часовник, за да се увери, че не е спрял. Часовникът работеше и явно показваше точното време, понеже навън вече беше тъмно.
Ужасяваща мисъл жегна Младши — може би Големия Джим беше при началника Пъркинс. Нищо чудно тъкмо сега да мъдруваха как да го арестуват, без да се вдига много шум. Защо ли бяха чакали толкова дълго? За да го изведат от града през нощта. Да го закарат в окръжния затвор в Касъл Рок. После щеше да има процес. А след това?
След това — „Шоушенк“. След няколко години престой там той, Младши, вероятно щеше да го нарича просто „Шенк“ като повечето убийци, бандити и хомосексуалисти.
— Глупости ти се въртят в главата! — прошепна, но наистина ли беше така? Събуди се с мисълта, че е убийството на Анджи е било сън… ами да, точно така, защото той никога не би убил човек. Едно е да пребиеш някоя мръсница, съвсем друго — да я очистиш. В крайна сметка не беше престъпник, а… съвсем нормален човек!
После видя окървавените дрехи под леглото и спомените се върнаха. Как хавлиената кърпа, омотана около косата й, падна на пода. Как косматият триъгълник между бедрата й сякаш го предизвикваше. Как нещо изхрущя, когато заби коляно в лицето й. Дъждът от магнитчета за хладилник и как мръсницата се мяташе. „Не бях виновен! — каза си. — Беше…“
— Виновно беше главоболието. — Да, Именно. Само че кой щеше да му повярва? Със същия успех можеше да твърди, че икономът е пречукал гадината. — Татко? — провикна се отново.
Тишина. Големия Джим не беше вкъщи. Нито в полицията, за да заговорничи срещу него. Не би го сторил. Не и баща му, който твърдеше, че за него семейството винаги е на първо място.
Така ли беше обаче? Разбира се, че го твърдеше — та нали беше християнин и съсобственик на Радиото на Исус, но Младши подозираше, че за Големия Джим Рени автокъщата е по-мила от семейството и че мечтата му да стане председател на градския общински съвет е по-силна от стремежа му да „смачка конкуренцията“, както гласеше мотото му.
Младши беше (може би) на трето място в класацията.
За пръв път в живота си осъзна — беше истинско прозрение, че само предполага. Че може би изобщо не познава баща си.
Върна се в стаята си и запали лампата. Странно — светлината ту се усилваше, ту отслабваше и замъждукваше. За миг той си помисли, че очите му не са наред. После се усети, че чува бученето на генератора зад къщата. И на генераторите на съседните къщи. Май токът беше спрял навсякъде. Изпита неописуемо облекчение. Ясно! Спирането на електричеството в целия град беше предизвикало извънредно заседание в общината. Баща му вероятно беше там и обсъждаше положението с другите кретени Сандърс и Гринъл. Може би набучваше карфици на голямата карта на града, вживявайки се в ролята на генерал Патън. Крещеше по телефона на някого от електрическата компания, снабдяваща Западен Мейн, и наричаше шефовете му банда безхаберни посерковци.
Младши взе окървавените си дрехи, извади портфейла, гребенчето, монетите и хапче против главоболие и ги прехвърли в джобовете на чистия си панталон. Изтича по стълбището, пъхна инкриминиращите го доказателства в пералнята, завъртя програматора на най-високата степен, но изведнъж се сети какво беше чувал от майка си, когато беше десетгодишно хлапе — кървави петна се почистват със студена вода. Настрои пералнята на програмата за пране и изплакване със студена вода и мимоходом се запита дали още тогава баща му се е захванал с хобито си да чука секретарките си, или е пазел драгоценния си пенис само за съпругата си.