— Скандалът беше преувеличен. И предизвикан от употребата на алкохол, както става много често. Освен това инициаторът беше онзи Барбара. Ето защо не бяха повдигнати обвинения. Нали така, Питър?
— Да — отвърна Рандолф, макар че явно се почувства неловко.
— Въпросните младежи са по на двайсет и една, а Картър Тибодо май е на двайсет и три.
Тибодо наистина беше на двайсет и три и отскоро беше назначен на половин работен ден като автомонтьор. Двама предишни работодатели го бяха уволнили (заради буйния му нрав, така беше чул Рандолф), но сега май се беше кротнал. Новият му шеф Джони разправяше, че не е виждал толкова голям спец по електрическите системи.
— Пасват си идеално, добри стрелци са…
— Дано не се наложи да се убеждаваме в това им качество — прекъсна го Андрея.
— Никой няма да бъде застрелян, драга, и никой не предлага да назначим младежите за постоянно. Идеята ми е те временно да изпълняват полицейски функции. Запомнете, нямаме време за дълги обсъждания. Какво ще кажеш, Рандолф? Момчетата ще са на служба до края на кризата и ще им платим от бюджета за непредвидени разходи.
На Рандолф не му се искаше Младши, младежът с поведенчески аномалии, да се разхожда въоръжен по улиците на Честърс Мил, но още по-малко му се искаше да се противопостави на Големия Джим. Пък и наистина си струваше да имат под ръка още няколко пазители на реда. Дори да бяха млади. Не очакваше безредици в града, обаче временните полицаи можеха да охраняват местата, където главните пътища стигаха до бариерата. Стига тя още да беше там. Ами ако я нямаше? Проблемът щеше да е разрешен.
Усмихна се пресилено и заяви:
— Чудесна идея, сър. Нека утре да се явят в участъка в десет часа…
— По-добре в девет, Пит.
— По-добре в девет — повтори като папагал Анди Сандърс.
— Други въпроси, които трябва да обсъдим? — подхвърли Рени.
Всички мълчаха. Андрея сякаш искаше да попита нещо, но не помнеше какво.
— В такъв случай аз имам въпрос. Съветът одобрява ли началник Рандолф да приеме на временна служба и с минимална заплата Младши, Франк Делесепс, Мелвин Сиърлс и Картър Тибодо? Онези, които са съгласни, да гласуват.
Гласуването беше единодушно.
— Предложението е при… — Прекъснаха го два гърмежа като от огнестрелно оръжие. Всички подскочиха. Рени, който през целия си живот беше работил с двигатели, веднага разбра какво става. — Спокойно, приятели. Генераторът си прочиства гърло…
Вехтият генератор избумтя за трети път и замлъкна. Осветлението угасна, помещението потъна в пъклен мрак. Андрея изпищя. Анди Сандърс, който седеше вляво от Рени, промълви:
— Божичко, Джим, пропанът…
Големия Джим го хвана за рамото. Анди млъкна. Лека светлина пропълзя в голямата заседателна зала. Бяха се включили аварийните лампи в четирите ъгъла на помещението. Под жълтеникавото им блещукане хората около масата изглеждаха восъчнобледи и състарени. И много изплашени. Дори Големия Джим изглеждаше изплашен.
— Няма страшно — с престорено безгрижие подхвърли Рандолф. — Резервоарът се е изпразнил. Разполагаме с достатъчно запаси.
Анди погледна Големия Джим. Погледна го само за секунда, но Рени подозираше, че Андрея го е видяла. Което можеше да я подтикне към задаването на пореден неудобен въпрос.
„Ще забрави всичко след поредната доза оксиконтин“ — помисли си. В момента не се интересуваше от общинските запаси (или липсата на запаси). Щеше да се занимае с този въпрос, когато възникнеше необходимост.
— Е, приятели, знам, че и вие като мен бързате да си тръгнете, затова да преминем към следващата точка от дневния ред. Официалното назначаване на Пит за началник на полицията.
— Ами да, защо не? — измънка Анди. Говореше като човек, капнал от умора.
— Ако няма други предложения, да гласуваме.
Всички гласуваха както му се искаше.
Винаги ставаше неговото.
7.
Младши седеше на най-горното стъпало пред семейната къща на Мил Стрийт, когато фаровете на хамъра на баща му осветиха алеята. Беше спокоен. Главоболието не се беше върнало. Анджи и Дуди бяха натикани в килера на Маккейн, където нямаше да ги намерят… поне известно време. Беше върнал в сейфа откраднатите пари. В джоба му имаше оръжие — пистолетът трийсет и осми калибър със седефена ръкохватка, който Рени старши му беше подарил по случай осемнайсетия му рожден ден. Сега щеше да си поговори с баща си. Щеше да го изслуша много внимателно. Усетеше ли, че старият знае какви ги е свършило синчето му (изглеждаше му почти невероятно, но за баща му сякаш нямаше тайни), щеше да го застреля. После щеше да насочи оръжието към себе си. Защото нямаше как да избяга, не и тази нощ. Може би дори и на следващия ден. На връщане се беше отбил при хората на градската мера и беше чул какво си говорят. Приказките им звучаха налудничаво, обаче голямото светещо кълбо на юг и по-малкото на югозапад, където шосе 117 завиваше към Касъл Рок, говореха, че тази нощ налудничавото е вярно.