— Наричаме го Купола — подхвана Кокс, — въпреки че всъщност не е купол. Поне така смятаме. Според нас е капсула, чиито очертания прилягат абсолютно точно към очертанията на града.
— Знаете ли колко е висок този купол?
— Смятаме, че е около осем хиляди метра. Още не знаем дали горната му част е плоска или заоблена.
Барби мълчеше. Беше загубил дар-слово.
— Колкото до дълбочината… Засега можем да кажем само, че е повече от три метра и половина, съдейки по разкопките, които правим на границата между Честърс Мил и градчетата на север.
— Местните наричат този район ТР-90 — промърмори Барби и не позна собствения си глас — толкова беше тих и вял.
— Все едно. Важното е друго. Видях спектрографски снимки, които буквално ме шашнаха. Дълги метаморфични скални пластове, разцепени на две. Помежду им няма пролука, но ясно се вижда мястото, на което скалната маса откъм север е хлътнала. Направихме запитване в сеизмологичния център в Портланд и — бинго! В 11.44 е регистрирано земетресение със сила две цяло и едно по Рихтер. Тогава се е спуснал Куполът.
— Браво на вас! — Барби предполагаше, че тонът му е подигравателен, но беше толкова зашеметен и смаян, че не беше сигурен.
— Сведенията за дълбочината не са окончателни, но са убедителни. Разбира се, проучването е на съвсем начален етап, обаче изглежда, че това чудо се е вкопало в земята на дълбочина, равна на височината му. И ако височината е осем хиляди метра…
— Как я установихте? С радар ли?
— Не. Тази пущина не се вижда на радара. Няма начин да разбереш, че е там, докато не се блъснеш в нея или докато си толкова близо, че не можеш да спреш. При спускането на Купола са загинали учудващо малко хора, но около него — отвътре и отвън — е затрупано с умрели птици.
— Знам. Видях ги. — Джулия беше приключила със снимането, беше застанала до Барби и слушаше какво казва той. — И какво използвахте? Лазери ли?
— Не, лазерните лъчи също преминават през преградата. Използвахме ракети с халосни бойни глави. От четири следобед бомбардировачите Ф-15А периодично излитат от Бангор. Изненадан съм, че не си ги чул.
— Може и да съм чул нещо. Само че мислех за други неща. — Например за разбития самолет. И за горящия камион с дървени трупи. За мъртъвците на шосе 117. „Учудващо малко загинали хора!“ — каза си.
— Ракетите непрекъснато рикошираха, но на височина приблизително осем хиляди метра прелетяха над преградата. Между нас казано, цяло чудо е, че не загина някой пилот.
— Прелетяхте ли над… Купола?
— Преди по-малко от два часа. Мисията завърши с успех.
— Кой го е спуснал, полковник?
— Не знаем.
— Дело на хората ли е? Дали армията е провеждала таен експеримент и нещо се е объркало? Или — Боже опази! — са превърнали в опитни мишки всички в градчето? Длъжен сте да ми кажете истината. Дължите го на местните хора. Всички са ужасени.
— И с основание. Не става въпрос за човешка грешка.
— Щяхте ли да разберете, ако беше обратното?
Кокс се поколеба, после заговори тихо, почти шепнешком:
— Разполагам с отлични информатори. Когато в НАСА пръднат, ние веднага разбираме. Същото се отнася за Екип девет в Лангли и за още няколко служби, за които никога не си чувал.
Твърде възможно беше полковникът да е откровен. Също толкова възможно беше и да лъже. Беше човек, фанатично отдаден на воинския си дълг: ако го бяха сложили на пост заедно с морските пехотинци, и той щеше да стои с гръб към хората от Честърс Мил. Нямаше да му харесва, но винаги изпълняваше заповедите.
— Възможно ли е да е природно явление? — попита.
— Похлупак, чиито очертания абсолютно точно съвпадат с очертанията на града ли? Ти как мислиш?
— Бях длъжен да попитам. Знаете ли дали е проницаем?
— Водата преминава през него. В малки количества, но преминава.
— Как е възможно? — промърмори Барби, въпреки че с Гендрън бяха видели странното движение на водата.
— Откъде да знаем? — Кокс явно губеше търпение. — Работим тук по-малко от дванайсет часа. Колегите се поздравяват даже за това, че са разбрали колко е висок Куполът. Може би ще стигнем до отговора, но засега сме в пълно неведение.
— Ами въздухът?
— Прониква повече от водата. Устроили сме измервателна станция на мястото, на което вашият град граничи с… ммм… — Чу се шумолене на хартия. — Харлоу. Направиха тест за въздушното налягане… каквото и да означава това. Важното е, че въздух преминава през преградата, и то много по-свободно от водата, обаче не напълно. Очаквайте промени в климатичните условия. Никой обаче не знае какви ще са. Току-виж Честърс Мил се е превърнал в Палм Спрингс. — Той невесело се засмя.