— А твърдите частици? — попита Барби, макар да смяташе, че знае отговора.
— Не преминават. Така смятаме. И да не забравяме най-важното — щом не проникват вътре, не могат и да излизат навън. Тоест изгорелите автомобилни газове…
— Не са опасни, понеже никой няма да пътува надалеч с колата си. В най-широката си част Честърс Мил е около шест километра и половина. По диагонал… — Той погледна Джулия.
— Най-много единайсет.
— Замърсяването от нафтата, използвана за отопление, няма да е фатално — каза Кокс. — Убеден съм, че всички в града имат скъпи котли за парното, които гълтат сума гориво — ненапразно на броните на автомобилите в Саудитска Арабия се мъдрят стикери „Аз обичам Нова Англия!“. Само че съвременните котли не работят без електричество. Предполагам, че разполагате със запаси от нафта, тъй като отоплителният сезон още не е започнал, обаче няма да имате полза от тях. В крайна сметка може би е за добро от гледна точка на замърсяването.
— Нима? Я опитай да живееш тук, когато е трийсет градуса под нулата и духа свиреп… — Той млъкна за момент. — Ще духа ли вятър?
— Не знаем. Попитай ме утре, може поне да имаме някаква теория.
— Предай му, че ще се отопляваме на дърва — промърмори Джулия.
— Госпожица Шамуей каза, че можем да се отопляваме на дърва.
— Не е толкова просто, капитан Барбара… Барби. Наистина разполагате с много дървен материал и не ви е необходимо електричество, за да запалите огън и да го поддържате, но от изгорелите дърва остава пепел. А тя е канцерогенна.
— Тук отоплителният сезон започва на… — Барби погледна Джулия.
— На петнайсети ноември — отвърна тя. — Или някъде там.
— Според госпожица Шамуей — средата на ноември. Кажи, че дотогава Куполът няма да го има.
— Единственото, което мога да кажа, е, че ще направим всичко възможно. Всъщност така стигнахме до целта на разговора. Умните глави — онези, които сме привлекли до този момент, са на мнение, че става въпрос за силово поле…
— Като в „Стар Трек“ — промърмори Барби. — Телепортирай ме, Скоти9.
— Моля?
— Няма значение. Продължавайте, сър.
— Всички те са единодушни, че силовото поле не е възникнало случайно. Създало го е нещо близо до полето на въздействие или в центъра му. Нашите хора смятат, че второто е по-вероятно. „Все едно е дръжка на чадър“ — каза един.
— Подозирате, че причината за силовото поле е в града, така ли?
— Смятаме, че е твърде възможно. И по една случайност в момента в Честърс Мил се намира офицер, носител на много военни отличия…
„Бивш офицер — каза си Барби. — А военните отличия изхвърлих в Мексиканския залив преди осемнайсет месеца.“ Подозираше обаче, че току-що военната му служба е била удължена, независимо дали му харесваше или не. В името на отечеството, както гласеше баналната фраза.
— … чиято специалност в Ирак беше откриване на оръжейни заводи на „Ал Кайда“ и унищожаването им.
Така. В общи линии ставаше въпрос за поредния генератор. Той си спомни всички онези, край които бяха минали на път за тук — машини, ръмжащи в мрака и осигуряващи топлина и светлина. И гълтащи пропан. Изведнъж осъзна, че за жителите на Честърс Мил пропанът и акумулаторите ще станат по-ценни от златото. Едно беше сигурно — хората щяха да горят дърва. Ако застудееше и пропанът свършеше, щеше да се изгори голямо количество дървен материал. И никой нямаше да мисли за опасността от рак.
— Надали е като генераторите, които сега работят във вашия свят — продължи Кокс. — Машина, която може да създаде Купола… нямаме представа каква би могла да е, нито кой я е направил.
— Обаче чичо Сам я иска — подхвърли Барби. Стискаше толкова силно телефона, че имаше опасност да го счупи. — Това ви е целта, нали? Прав ли съм, сър? Сигурно, защото такава машина може да промени света. Хората в града са без значение. Някакви си косвени жертви.
— О, не драматизирай! — възкликна полковникът. — Помни, че интересите ни съвпадат. Открий генератора, ако съществува. Открий го, както издирваше оръжейните заводи, изключи го и готово.
— Ако съществува.
— Точно така. Ще се опиташ ли?
— Имам ли избор?
9
Култова фраза от телевизионния сериал „Стар Трек“, навлязла в попкултурата. Това е командата, която капитан Кърк дава на главния си механик Монтгомъри Скот — Скоти, когато иска да се върне на звездния кораб „Ентърпрайз“. — Б.пр.