— Според мен нямаш, но аз съм професионален военен. За нас правото на избор не съществува.
— Кен, задачата е адски шибана.
Кокс не отговори веднага. На Барби му се стори, че освен тихото бръмчене (означаващо, че може би разговорът се записва) чува и мислите на бившия си командир. След няколко секунди полковникът каза:
— Вярно е, но нали си хитрушата, на която все й върви.
Барби се засмя.
Не можа да се сдържи.
3.
Потеглиха обратно с колата. На минаване край Църквата на Христос Светия изкупител, Барби се обърна към Джулия. На светлината от таблото на колата лицето й изглеждаше уморено и сериозно.
— Няма да те моля да скриеш всичко, което чу, но мисля, че трябва да премълчиш нещо.
— Генераторът, който може да е в града или извън него. — Тя отмести от волана едната си ръка и помилва по главата Хорас, сякаш това я успокояваше и й вдъхваше увереност.
— Да.
— Защото ако някакъв генератор създава силовото поле — Купола на твоя полковник — тогава някой го управлява. Някой сред нас.
— Кокс не го каза, но съм убеден, че го мисли.
— Ще го запазя в тайна. И няма да изпратя снимките по електронната поща.
— Добре.
— Така или иначе първо трябва да бъдат поместени в „Демократ“, мамка му — добави Джулия и продължи да гали кучето. Обикновено Барби се изнервяше от хора, които шофират само с една ръка на волана, но не и тази вечер. По Битч Роуд и шосе 119 не се движеше нито една кола. — Освен това разбирам, че понякога доброто дело е по-важно от добрата статия. За разлика от редакторите на „Ню Йорк Таймс“.
— Браво на теб!
— И ако откриеш генератора, няма да ми се наложи често да пазарувам от „Фуд Сити“. Ненавиждам този магазин… — Тя млъкна и след малко попита: — Дали изобщо ще е отворен утре?
— Според мен — да. Хората тук още не осъзнават напълно какво ги чака.
— В такъв случай още сутринта ще го посетя — замислено промърмори Джулия.
— Предай много поздрави на Роуз Туичъл — сто на сто ще се засечете там. Твърде вероятно е да я придружава верният Ансън Уилър. — Той си спомни съвета, който беше дал на Роуз, и се засмя: — Месо, месо, месо.
— Моля?
— Ако имаш генератор в къщата си…
— Разбира се, че имам. Живея над редакцията на вестника. Нямам къща, а симпатичен апартамент. За покупката на генератора получих данъчно облекчение — добави гордо.
— Тогава купи месо. Месо и консервирани храни. Консервирани храни и месо.
Джулия се замисли. Наближаваха центъра на градчето. В много къщи светеше. „Докога ли?“ — запита се Барби. Спътницата му заговори и прекъсна мислите му:
— Полковникът има ли представа как да откриеш този генератор?
— Никаква. Намирането на опасни обекти беше моята специалност и той го знае. — Помълча, после попита: — Случайно да ти е известно дали в града има Гайгеров брояч?
— Случайно ми е известно, че има. В сутерена на общината. Всъщност под сутерена, където е скривалището в случай на атомна експлозия.
— Гъбаркаш ме!
Тя се засмя:
— Никак даже, Шерлок. Преди три години писах материал за бомбоубежището, а Пит Фрийман го снима. В сутерена се помещават голяма заседателна зала и малка кухня. До скривалището се стига по няколко стъпала надолу след кухнята. Доста е голямо. Построено е през петдесетте, когато пръскахме луди пари за атомни бомби.
— „На брега“10 — промърмори Барби.
— Да. И „Горко на теб, Вавилоне“11. Доста е потискащо. Снимките на Пит ми напомниха за бункера на Хитлер малко преди смъртта му. Има нещо като малък склад, натъпкан с консерви и половин дузина походни легла. Също оборудване, доставено от правителството. Включително Гайгеров брояч.
— Обзалагам се, че консервираните храни отпреди петдесет години са много вкусни.
— Всъщност запасите се подменят през няколко години. След терористичните атаки на единайсети септември дори монтираха малък генератор. В ежегодните отчети на общинския съвет фигурира сумата за поддържане на скривалището. Навремето беше триста долара, сега е двойно по-голяма. Така или иначе има Гайгеров брояч. — За миг тя отмести очи от шосето и погледна Барби. — Разбира се, Джеймс Рени смята за своя собственост всичко в сградата на общината — от тавана до сутерена — затова ще се поинтересува за какво ти е броячът.
— Той няма да знае.
Джулия не започна да го разпитва, само подхвърли:
10
Роман от Невил Шут, издаден през 1957, в който се описва светът една година след Третата световна война. Атомни бомби са унищожили Северното полукълбо, човечеството е заплашено от радиационно отравяне. По книгата са създадени едноименният филм (1959) с участието на Грегъри Пек, Ава Гарднър и Фред Астер, както и телевизионният сериал (2000) с Арманд Асанте и Рейчъл Уорд. — Б.пр.
11
Роман от американския писател Пат Франк, издаден през 1959. И до днес книгата е много популярна. Описани са последствията от атомна война върху измисленото градче Форт Рипоуз във Флорида. За заглавие е използван цитат от Откровение: „Горко, горко на тебе, велики граде Вавилоне, понеже в един час дойде съдбата ти!“ — Б.пр.