Към края на писмото Бренда прочете още нещо, което й се стори написано с главни букви: „ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НАРКОТИЦИ.“.
Май Бог беше чул молитвите й, макар че реакцията му беше напълно неочаквана. Тя седна на стола на Хауи, щракна на ТЕКУЩО РАЗСЛЕДВАНЕ в папката ВЕЙДЪР и остави покойния си съпруг да й говори.
7.
Обръщението на президента — изобилстващо с успокоителни фрази и лишено от конкретна информация — свърши двайсет минути след полунощ. Ръсти го изгледа на телевизора във фоайето на третия етаж на болницата, провери за последно картоните на пациентите и се прибра у дома. Откакто работеше като медик, беше имал и по-уморителни дни, но за пръв път беше толкова обезсърчен и разтревожен за бъдещето.
Къщата тънеше в мрак. Миналата година (както и по-миналата) с Линда бяха разсъждавали дали да купят генератор, понеже всяка зима — и понякога през лятото — електрозахранването в Честърс Мил се прекъсваше най-малко за четири-пет дни. Мейнската електрическа компания не беше от най-надеждните. Въпросът беше, че не можеха да си го позволят. Може би ако Лин се прехвърлеше на пълен работен ден… само че това беше невъзможно, докато момиченцата не поотраснеха.
„Поне имаме чудесна печка и няколко кубика дърва за огрев“ — помисли си.
В жабката на колата държеше фенерче, но когато го включи, то блесна за няколко секунди и угасна. Ръсти тихо изруга и си каза, че на следващия ден… тоест днес — непременно трябва да купи повечко батерии. Стига магазините да работеха.
„Ако след дванайсет години не мога да се ориентирам в собствената си къща, значи съм шимпанзе!“ Тази вечер наистина се чувстваше като шимпанзе, уловено наскоро и затворено в клетка в зоопарка. И миришеше като обитател на джунглата. Щеше да си вземе душ преди лягане…
Дръжки! Откъде топла вода, като нямаше ток?
Нощта беше ясна и въпреки че нямаше луна, над къщата блестяха милиарди звезди, които изглеждаха същите като преди. Може би бариерата не стигаше до небето. Президентът не беше говорил по този въпрос, което може би означаваше, че разследващите още нямат отговор. Ако Честърс Мил беше на дъното на грамаден кладенец, положението не беше толкова трагично. Щом държавата можеше да пръска милиарди долари за стабилизиране на банки и компании, можеше да си позволи да пусне с парашути храна и няколко пършиви генератора.
Изкачи се по стъпалата на верандата и си извади ключа, но като се доближи до вратата, видя нещо, окачено на дръжката. Наведе се, присви очи и се усмихна. Беше мъничко фенерче. Линда беше купила шест броя за пет долара от лятната разпродажба в магазина на Бърпи. Ръсти мислено я беше упрекнал за излишния разход и си беше казал: „Жените купуват от разпродажби разни неща по същата причина, поради която мъжете изкачват върхове — понеже ги има.“
В основата на фенерчето имаше метална халкичка, през която беше прокарана връзка от маратонка. На нея с тиксо беше прикрепена бележка. Ръсти я отлепи и я освети с фенерчето.
Привет, красавецо. Дано всичко е наред с теб. Двете Дж. най-после си легнаха. Много бяха изнервени, но накрая мирясаха. Утре съм на работа цял ден — от 7 до 7 — така каза Питър Рандолф, новият началник на полицията (ВТАСАХМЕ Я!). Марта Едмъндс обеща да гледа децата. Бог да я поживи. Дано не ме събудиш. (Въпреки че може да не съм заспала.) Боя се, че ни чакат тежки дни, но ще издържим. Слава богу, че в килера имаме доста храна.
Миличък, знам, че си уморен, но ще изведеш ли Одри? Продължава да скимти, а досега никога не се е държала така. Възможно ли е да е усетила какво ще се случи? Казват, че кучетата предусещат земетресенията, тъй че…
Джуди и Джейни казаха, че обичат баща си. И аз го обичам.
Утре ще намерим време да си поговорим, нали? Да обсъдим случващото се. Мъничко ме е страх.
Освен че и той се страхуваше, не му допадаше фактът, че утре жена му ще работи дванайсет часа, след като самият той щеше да остане в болницата най-малко шестнайсет. Не му допадаше и че Джуди и Джанел ще останат цял ден при Марта, макар че несъмнено бяха разстроени.
А най не му допадаше да разхожда посред нощ кучето Одри, порода златен ретривър. Твърде възможно бе Одри да е усетила спускането на бариерата; известно му беше, че кучетата предусещат и други природни явления освен земетресенията. Само че ако беше така, Одри отдавна трябваше да е престанала да скимти. Тази вечер на връщане от болницата му беше направило впечатление, че в цялото градче не се чува нито лай, нито вой на кучета. Всъщност никой досега не се беше оплакал, че домашният му любимец скимти непрекъснато.