Ръсти отвори вратата и влезе в стаята, като продължаваше да се усмихва.
— Съжалявам, госпожо Клавард.
Тя по-скоро стоеше, отколкото седеше, ала — за голямо негово облекчение — също се усмихна.
— Няма нищо — махна с ръка жената. — Все нещо в тая каша трябваше да бъде смешно. Защо да не съм аз? — Тя се замисли. — Пък и аз също крадях заедно с останалите. Навярно си го заслужавам.
10.
Когато Ръсти я прегледа, установи, че задникът на Хенриета всъщност е зле натъртен. Което си бе добра новина, понеже в една счупена опашна кост определено нямаше нищо смешно. Той й даде болкоуспокояващ крем, увери се, че тя разполага с адвил в домашната си аптечка, и изпрати Хенриета да си ходи у дома — накуцваща, но доволна. Докато я гледаше, си каза, че едва ли дама на нейната възраст — и с нейния темперамент — някога се е чувствала по-доволна.
Тъкмо бе решил да предприеме втория си опит за бягство от болницата, когато бе спрян от Хариет Бигълоу на броени метри от вратата, водеща към паркинга. От обаждането на Линда вече бяха минали петнайсет минути.
— Джини ми каза да ви уведомя, че Сами Буши я няма — изчурулика притеснено Хариет.
— Къде може да е отишла? — попита той, ръководен от старото училищно правило, че единственият глупав въпрос е незададеният.
— Никой не знае. Изчезнала е вдън земя.
— Може да е отскочила до „Дивата роза“, за да види дали ще сервират вечеря — предположи. — Надявам се да е така, защото ако се е опитала да измине пеша целия път до дома си, всичките й шевове ще се отворят.
Изражението на Хариет стана още по-разтревожено.
— Значи се опасявате, че може да получи смъртоносен кръвоизлив? Да умреш от загуба на кръв от пупито си… ужас!
Ръсти беше чувал много синоними на „вагина“, ала този беше нов за него.
— Вероятно не, но може да се наложи да се върне тук за доста по-дълъг престой. Как е бебето й?
Хариет изглеждаше потресена. Тя бе интелигентно, съвестно миньонче, което имаше навика да мига уплашено зад дебелите стъкла на очилата си, когато беше притеснена. Беше от момичетата, помисли си Ръсти, които завършваха „summa cum laude“2 престижни колежи като „Смит“ или „Васар“, като петнайсетина години по-късно преживяваха нервен срив и започваха да се тъпчат с успокоителни.
— Бебето! Божичко, Литъл Уолтър! — И тя се изстреля като ракета по коридора, преди Ръсти да успее да я спре. Когато се върна при него, на личицето й бе изписано неизразимо облекчение. — Все още е тук. Не е много активен, но май си е такъв по природа.
— Значи тя скоро ще се върне. Каквито и други проблеми да има, обича детето си. Макар и по някакъв доста странен и отнесен начин…
— Моля? — Девойката отново запърха с мигли.
— Няма значение. Ще се върна възможно най-бързо, Хари. Ти гледай да го удържиш, докато ме няма.
— Какво да удържа? — Клепачите й сякаш всеки миг щяха да пламнат.
Ръсти бе изкушен да изръси „да удържиш главата вирната“, но в крайна сметка се въздържа. В нейната терминология онова, което имаше свойството да вирва глава, навярно се наричаше „пупа“. Ето защо каза:
— Гледай да удържиш положението.
Хариет въздъхна облекчено.
— Можете да разчитате на мен, доктор Ръсти.
Той се обърна към вратата и в същия миг видя, че пред нея стои някакъв мъж — слаб, със закривен нос и прошарена коса, завързана на конска опашка. Въпреки това не изглеждаше зле и даже приличаше малко на покойния Тимъти Лиъри. Парамедикът вече започваше да се чуди дали най-накрая ще успее да се измъкне оттук.
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Всъщност си мислех, че навярно аз бих могъл да ви помогна. — Той протегна костеливата си ръка. — Търстън Маршал. Видяхме се в парка, но тогава така и не се запознахме официално. Двамата с приятелката ми бяхме решили да прекараме уикенда край езерото Честър и така се озовахме в тази… каша.
— Съжалявам да го чуя.
— Дойдох при вас, защото имам известен медицински опит. По време на една друга каша — виетнамската — служех като добросъвестен наблюдател. Първоначално смятах да емигрирам в Канада, имах сериозни планове, но ето че… всъщност няма значение. Регистрирах се като добросъвестен наблюдател и изкарах две години като санитар в една болница за ветерани в Масачузетс.
Ставаше интересно.
— „Едит Нърс Роджърс“?
— Същата. Навярно уменията и знанията ми вече са остарели, но…