— Само с манджите си.
Младши се усмихна, сякаш искаше да каже: „Як лаф, як!“
— Ти не беше никакъв готвач тука, Ба-а-арби. А офицер за свръзка. То и професионалната ти характеристика казва същото. Баща ми провери какво пише за тебе в интернет. Не е много, но е напълно достатъчно. Според него си човек от разузнаването. А може да въртиш и операции под прикритие. Нещо като военен Джейсън Борн, нали?
Барби мълчеше.
— Хайде, изплюй камъчето, няма ли да ми кажеш дали си убивал? Или май трябва да те питам колко души? Освен тукашните ти жертви, естествено.
Барби не каза нищо.
— Пич, тая вода е страхотна. Налях я от хладилника на горния етаж. Леденостудена е!
Барби продължаваше да мълчи.
— Вие, военните, винаги се връщате с разни проблеми. Нагледал съм се на подобни случаи по телевизията. Хайде, прав ли съм, или лъжа? Истина или грешка?
Не, това определено не беше мигрена. Или поне той не беше чувал за мигрена с подобни проявления.
— Младши, много ли те боли главата?
— Изобщо не ме боли.
— Откога страдаш от главоболие?
Младши се наведе и внимателно остави чашата на пода. Тази вечер на колана му имаше кобур с пистолет. Той извади оръжието и го насочи към Барби. Стърчащото между решетките дуло леко трепереше.
— Ще продължаваш ли да се правиш на доктор?
Барби се вгледа в пистолета. Беше сигурен, че оръжието не е част от сценария — все пак Големия Джим имаше планове за него, които (колкото и подмолни да бяха) едва ли включваха да бъде застрелян в Кафеза, при положение че всички от горния етаж можеха да се втурнат долу и да видят, че вратата на килията е заключена, а жертвата е невъоръжена. От Младши обаче можеше да се очаква всичко, понеже младежът беше сериозно болен и като нищо щеше да пренебрегне бащиния сценарий.
— Не — каза. — Вече няма да се правя на доктор. Съжалявам.
— Охо, съжаляваш значи. Ама малко след дъжд качулка, не мислиш ли? — подхвърли Младши, обаче Барби забеляза, че изглежда доволен. Той върна пистолета и кобура и вдигна чашата с вода от земята. — Знаеш ли какво е станало според мен? Върнал си се в Щатите, тотално преебан и изперкал от онова, което си видял и което си правил там. Нали се сещаш, ПМС, ПТС, ППБ3 и така нататък? И моята хипотеза е, че си прещракал. Прав ли съм?
Барби не каза нищо, но и Младши сякаш бе изгубил интерес към въпроса си. Той подаде чашата през решетките.
— Вземи я, вземи я.
Барби се пресегна, очаквайки той отново да отдръпне ръката си, но не стана така. Отпи от водата и установи, че първо — не беше студена, и второ — изобщо не ставаше за пиене.
— Давай — подкани го Младши. — Изсипах само половин солница вътре, но ти си яко момче и ще се справиш, нали? Нали солиш хляба си?
Барби го наблюдаваше безмълвно.
— Солиш хляба си, нали? Солиш го, нали, копеле? А?
Барби му подаде чашата през решетките.
— Задръж си я, задръж я — каза великодушно Младши. — Можеш и това да вземеш. — И той пъхна листа и химикалката през решетките. Барби ги взе и прегледа написаното. Почти съвпадаше с очакванията му. В долния край на листа имаше празно място, където да се подпише.
Върна ги обратно, но Младши отстъпи с танцова стъпка, като се усмихваше и клатеше глава.
— Задръж ги и тях. Баща ми каза, че няма да подпишеш веднага, а ще помислиш малко преди това. Така че си помисли хубавичко. Помисли си например за чаша с вода без сол в нея. Както и за малко храна. За голям и апетитен чийзбургер. Плюс ко̀ла. В хладилника горе са останали няколко кена. Не ти ли се иска да ти донеса една леденостудена лока-лола?
Барби мълчеше.
— Солиш хляба си, нали? Хайде, отговори ми, не се стеснявай. Солиш го, нали, грознико?
Барби продължаваше да мълчи.
— Е, ще ти дойде умът в главата. Когато ожаднееш и огладнееш достатъчно. Така казва баща ми, а той обикновено не греши за такива неща. Та-та, Барби! — Той тръгна към стълбите, но спря и се обърна: — Не трябваше да вдигаш ръка срещу мен. Това ти беше голямата грешка.
Докато се качваше по стълбите, Барби забеляза, че Младши накуцва леко. И не само накуцва, но и сякаш залита наляво. Вероятно поради тази причина се държеше за парапета с дясната си ръка. Запита се какво ли би си помислил Ръсти Евърет за подобни симптоми. И се зачуди дали някога щеше да има възможността да го попита.
Барби се замисли за листа с неподписаните си самопризнания. С най-голямо удоволствие би го накъсал и разпилял парченцата по пода, ала това би било излишна и ненужна провокация. В момента беше в ноктите на лъва и най-добрата тактика на първо време беше да кротува. Ето защо остави листа върху нара и сложи химикалката отгоре му. После вдигна чашата с вода. Сол. „Изсипах половин солница вътре.“ Да, определено беше така; буквално подушваше солта. Това го накара да се замисли за положението на Честърс Мил в момента. Макар че… нима промяната бе настъпила чак сега? Не беше ли същото още преди появата на Купола? Нима Големия Джим и приятелите му не осоляваха земята от известно време насам? Без съмнение, каза си Барби. Другото, което си помисли, беше, че ако някога излезе жив оттук, това ще е истинско чудо.
3
ПМС — предменструален синдром; ПТС — посттравматичен стрес; ППБ — предавани по полов път болести. — Б.пр.