Въпреки всичко обаче бяха аматьори, понеже бяха забравили за тоалетната. Вероятно никой от тях не бе стъпвал в страна, където дори водата от канавката ти изглежда годна за пиене, защото оръжията и екипировката, които мъкнеш, тежат четирийсет килограма, а температурата е четирийсет и шест градуса по Целзий. Барби изля солената вода в ъгъла на килията си, след което се облекчи в чашата и я сложи под нара. После коленичи пред тоалетната чиния като човек в молитвена поза и пи, докато не усети как коремът му се подува.
13.
Когато Ръсти паркира колата пред дома си, завари Линда да седи на стъпалата на верандата. В задния двор Джаки Уетингтън забавляваше двете им дъщери на люлките, а момичетата искаха да ги люлее по-силно и по-високо.
Линда се втурна към него с разперени ръце. Целуна съпруга си по устата, отдръпна се леко назад, за да го огледа, след което обгърна с длани лицето му и отново го целуна, този път много по-страстно. Нежният, влажен допир на езика й го изпълни с влудяващо желание. Тя също го усети и се притисна още по-плътно към него.
— Уха! — възкликна той. — Май трябва по-често да се караме на обществени места. И ако не престанеш, като нищо ще направим и още нещо пред хората.
— Ще го направим, но не пред хората. Първо — трябва ли отново да казвам, че съжалявам?
— Не.
Тя пое ръката му и го поведе към стъпалата на верандата.
— Добре. Защото имаме да си говорим за доста неща. Сериозни неща.
Той сложи другата си ръка върху нейната.
— Слушам те.
И Линда му разказа за случилото се в участъка — как Джулия бе прогонена оттам, а Анди Сандърс бе допуснат при затворника, както и за конфронтацията между тях. Разказа му как бяха отишли в църквата, за да могат двете с Джаки да си поговорят насаме с Джулия, като не пропусна и разговора им в дома на преподобната, в който се бяха включили Пайпър Либи и Роми Бърпи. Когато стигна до началните признаци на мъртвешкото вкочаняване, което бяха забелязали при трупа на Бренда Пъркинс, Ръсти наостри уши.
— Джаки! — извика той. — Сигурна ли си за вкочаняването?
— Почти! — отвърна тя от задния двор.
— Здравей, тате! — изчурулика Джуди. — С Джанин ще направим салто-о-о!
— Няма, милички! — усмихна се Ръсти и се изправи, за да им изпрати въздушни целувки с двете си ръце. Дъщерите му ги уловиха; бяха истински асове в хващането на въздушните целувки.
— По кое време видя телата, Лин?
— Май беше около десет и половина. Мелето в супермаркета отдавна бе приключило.
— Значи ако Джаки е права за вкочаняването… макар че, как мислиш, можем ли да сме абсолютно сигурни в това?
— Не, обаче чуй какво още ще ти кажа. Говорих с Роуз Туичъл. В шест без десет Барбара вече е бил в „Дивата роза“. Тоест има алиби от този момент до времето на откриване на телата. Така че кога би трябвало да е убил Бренда? В пет сутринта? Или в пет и половина? Как ти се струва това, при положение че вкочаняването е започнало пет часа по-късно?
— Не ми изглежда много достоверно, но не е и невъзможно. По принцип мъртвешкото вкочаняване се влияе от множество фактори. Сред които температурата на мястото, където стоят труповете… Колко горещо беше в онзи килер?
— Доста задушно си беше — отвърна тя. — И във въздуха се носеше ужасна воня.
— Виждаш ли какво имам предвид? При тези обстоятелства може да я е убил някъде другаде в четири сутринта, след което да я пренесе в килера при…
— Мислех, че си на негова страна.
— Да, и продължавам да съм, защото някои неща просто не се връзват. В четири сутринта във въпросния килер определено е било доста по-хладно. Пък и какво би правил Барби в компанията на Бренда в четири сутринта? Как биха го обяснили твоите колеги? Че са били любовници?
— Навярно биха казали, че не е било взаимно — предположи тя. — Че е било изнасилване примерно. Каквато с версията им за другите две момичета.