Выбрать главу

— Ами убийството на Когинс?

— Ако са решили да го натопят, все ще измислят нещо.

— Джулия ще напечата ли всичко това?

— Ще напише материал и ще повдигне някои въпроси, но няма да споменава нищо за ранния стадий на трупното вкочаняване. Рандолф може и да не се сети откъде е изтекла информацията, но Рени веднага ще ни надуши.

— Пак може да бъде опасно — изтъкна Ръсти. — Ако я притиснат и й запушат устата, едва ли би могла да се оплаче пред Съюза за защита на гражданските права и свободи.

— Според мен изобщо не й пука за това. Направо е побесняла. Даже си мисли, че бунтът пред супермаркета също може да е бил инсцениран.

„И най-вероятно е така“ — помисли си той, но каза:

— Мамка му, бих искал да хвърля един поглед на телата.

— Може би все още можеш.

— Знам какво си мислиш, скъпа, но не искам двете с Джаки да изгубите работата си. Или да ви се случи нещо по-лошо, ако Големия Джим прецени, че така ще се избави от досаден проблем.

— Не можем просто да го оставим така…

— Не е изключено и огледът ми да не доведе до нищо. Ако вкочаняването на Бренда Пъркинс е започнало между четири и осем, вероятно вече я е обхванало напълно и едва ли ще мога да направя някакви съществени заключения. Виж, областният медицински експерт би могъл да ни каже доста неща, ала и той е достижим като Съюза за защита на гражданските права и свободи.

— Може да има нещо друго. Нещо характерно при нея или някой от останалите трупове. Нали знаеш какви табели слагат в залите за аутопсия? „Тук мъртвите говорят на живите.“

— Малко вероятно. Знаеш ли кое би било по-добре? Ако някой е видял Бренда жива, след като Барби е отишъл на работа в шест без десет тази сутрин. Това би отворило сериозна пробойна в лодката им, която трудно ще запушат.

Джуди и Джанел, облечени в пижамките си, влетяха при родителите си, за да ги прегърнат преди лягане. Ръсти притисна силно момичетата към себе си. Джаки Уетингтън, която вървеше след хлапетата, дочу последното изречение от разговора и каза:

— Ще поразпитам тук-там.

— Но дискретно — посъветва я Ръсти.

— Естествено. Що се отнася до протокола… все още не съм напълно убедена, че е невинен. Армейските му плочки бяха в ръката на Анджи.

— И той не е забелязал, че ги няма в периода между изгубването им и откриването на телата?

— Какви тела, тате? — попита Джанин.

Ръсти въздъхна.

— Много е сложно, миличка. И не е за момиченца.

Тя го погледна разбиращо, без да любопитства повече. Междувременно по-малката й сестра бе отишла да набере малко есенни цветя, ала се върна с празни ръце.

— Вехнат — въздъхна Джуди. — Всичките са кафяви и спаружени по краищата.

— Вероятно е твърде горещо за тях — отбеляза Линда и за момент на Ръсти му се стори, че ще заплаче. Ето защо реши да смени темата.

— Момичета, отидете да си измиете зъбите. Вземете вода от каната на кухненския плот. Джанин, ти си назначена за поливач. Хайде, тръгвайте! — После се обърна към двете жени, макар че вниманието му бе насочено единствено към съпругата му: — Добре ли си?

— Да. Просто… случващото се непрекъснато ме тормози по най-различни начини. Помислих си: „Тези цветя не би трябвало да умират“ и после си казах: „Никое от тези неща не би трябвало да се случва, ала се случва, нали?“

За известно време и тримата поседяха безмълвни, замислени над думите й. Накрая Ръсти наруши мълчанието:

— Предлагам да изчакаме и да видим дали Рандолф ще ме повика да огледам труповете. Ако го направи, ще събера нужната информация без никакъв риск за вас двете. А ако не го направи, ще си извадим съответните изводи.

— Междувременно Барби ще кисне в ареста — изтъкна Линда, — където ще се опитват всячески да измъкнат признанията му. Мамка му, може би вече го правят, докато ние тук седим и си говорим!

— Добре, да предположим, че размахате значките си и ме вкарате в погребалното бюро на Бауи — разпери ръце Ръсти. — И да предположим, че открия нещо, което оневинява напълно Барби. Смятате ли, че онези ще измънкат гузно: „Опа, значи сме сбъркали“ и ще го пуснат? И ще му позволят да поеме ръководството на града? Защото нали правителството иска точно това? Не Рени, а Барби да ръководи Честърс Мил по време на кризисната ситуация? Вярвате ли, че Големия Джим изобщо би допуснал…

Мобилният му телефон иззвъня.