Големия Джим започна да търси опипом фенерчето, като от време на време удряше и потъркваше гърдите си.
„Успокой се, сърце, не се дръж като уплашено бебе; толкова много неща преживях, не може да умра просто така, и то тук в тази тъмница.“
Той намери фенерчето и се изправи на крака, след това обаче се спъна в тялото на мъртвия си адютант. Извика отново и падна на колене. Фенерчето се изтъркаля настрани, като докато се търкаляше, освети лявата част на долния рафт, където бяха наредени кутии със спагети и консерви с доматено пюре.
Големия Джим запълзя след него. Очите на Картър Тибодо помръднаха.
— Картър? — По лицето на Големия Джим се стичаше пот — той имаше чувството, че бузите му са залети с нещо мазно и смрадливо. Ризата му беше залепнала за тялото. Сърцето му подскочи отново, после взе, че се успокои, и започна да бие нормално.
Е, не съвсем нормално, но почти нормално.
— Картър? Синко? Жив ли си?
Тези въпроси бяха странни, разбира се, та нали го беше разпорил като риба, а след това го беше застрелял в тила. Картър беше жив толкова, колкото и Адолф Хитлер. Големия Джим беше готов да се закълне… е, почти… че очите на момчето…
Той отхвърли възможността Картър да се присегне и да го сграбчи за гърлото. Каза си, че е нормално да се чувства леко изнервен, защото момчето едва не го беше убило. И въпреки това му се струваше, че Картър ще се надигне, ще го придърпа към себе си и ще забие острите си зъби в гърлото му.
Големия Джим притисна пръсти към врата на Картър. Окървавената му плът беше студена, не се усещаше никакъв пулс.
Разбира се, че нямаше пулс. Момчето беше мъртво. Мъртво от повече от дванайсет часа.
— Ти вечеряш заедно със своя Спасител, синко — прошепна Големия Джим. — Печено говеждо и картофено пюре. И ябълков пай за десерт.
Почувства се по-добре от това. Запълзя след фенерчето, а когато му се стори, че чува някакъв шум зад себе си — сякаш някой плъзгаше ръката си по циментовия под, търсейки нещо опипом, — не се обърна. Трябваше да нахрани генератора. Трябваше да накара това „аааааааа“ да спре.
Докато измъкваше една от четирите бутилки, останали в сандъка, сърцето му отново наруши ритъма си. Седна до отворения капак, задъхваше се и се опитваше чрез покашляне да накара сърцето си да поеме по правия път. Започна да се моли, без да осъзнава, че молитвата му се състои най-вече от искания и обяснения — накарай го да престане, не съм виновен за нищо, измъкни ме оттук, направих каквото можах, нека всичко да бъде както преди, бях подведен от некомпетентни хора, излекувай сърцето ми.
— За Бога, амин — каза. Думите, които произнесе обаче, не го успокоиха, а го смразиха. Те звучаха като кости, тракащи в гроб.
Докато сърцето му постепенно се отърваваше от аритмията, дрезгавият вой на алармата заглъхна. Кислородът в бутилката беше свършил. Ако не беше фенерчето, допълнителната стая щеше да е толкова тъмна, колкото главното помещение — аварийното осветление беше спряло да примигва преди седем часа. Докато махаше празната бутилка и слагаше пълна в платформата до генератора, Големия Джим си спомни, че удари печат „Отказ“ върху молбата за дооборудване на укритието, която се беше появила на бюрото му преди година-две. Чрез тази молба може би се искаше и да бъде подменен акумулаторът на аварийното осветление. „Не съм виновен аз. Бюджетът на града е определен, а хората непрекъснато протягат ръце и настояват: нахрани ме, нахрани ме.“
„Ал Тимънс трябваше да прояви инициатива и да го подмени. За Бога, толкова ли е трудно да се прояви инициатива? Та нали и за това плащаме на хората от поддръжката? Можеше да отиде при онази жаба Бърпи и да поиска да му дарят един акумулатор. Аз така бих постъпил.“
Той прикачи бутилката към генератора. Сърцето му изпърха отново. Ръката му потрепна и фенерчето падна в сандъка, удряйки се в една от пълните бутилки. Крушката се счупи и отново настана пълен мрак.
— Не! — изрева той. — Не, за Бога, не!
Бог не си направи труда да му отговори. Тишината и мракът го притискаха, докато в същото време пренапрегнатото му сърце продължаваше да се дави, протестирайки. Предателско сърце!
— Няма значение. В онази стая има друго фенерче. И кибрит. Само трябва да ги намеря. Ако Картър ги беше извадил, нямаше да имам проблеми. — Така беше. Беше надценил момчето. Мислеше го за обещаващо, а то се беше оказало отказващо. Големия Джим се засмя на шегата, после изведнъж замлъкна. Смехът му изглеждаше плашещ в тази тъмница.
Нямаше значение. Ще включи генератора.