Да, разбира се. Той дишаше.
Въпреки това беше почти сигурен, че е чул друг човек. Всъщност други хора. Струваше му се, че не е сам. Започваше да се досеща кои са натрапниците.
Това беше абсурдно.
Да, но единият от дишащите беше зад кушетката. Вторият се спотайваше в ъгъла. Третият стоеше на един метър пред него.
Не. Стига!
Бренда Пъркинс е зад кушетката. Лестър Когинс е в ъгъла, счупената му челюст е увиснала надолу.
А точно отпред е…
— Не! — извика Големия Джим. — Това са глупости. Пълни глупости.
Затвори очи и се опита да се концентрира в дишането.
— Хубаво мирише тук, татко — промълви застаналият пред него Младши. — Мирише на килер. И на приятелките ми.
Рени изпищя.
— Помогни ми да се изправя, братле — обади се лежащият на пода Картър. — Той ме поряза лошо. И ме застреля.
— Стига — прошепна Големия Джим. — Нищо от това не съм чул, така че спри. Броя вдишванията. И успокоявам сърцето си.
— Документите все още са у мен — намеси се Бренда Пъркинс. — Имам и много копия. Скоро ще ги разлепя по всички телефонни стълбове в града, както Джулия направи с последния брой на вестника си. Ще страдаш заради греховете си, глава трийсет и втора.
— Ти не си там!
Но тогава нещо — вероятно пръст — се плъзна по бузата му.
Големия Джим отново изпищя. Противорадиационното укритие беше пълно с мъртви хора, които дишаха оскъдния замърсен въздух. Въпреки че беше тъмно като в рог, той виждаше бледите им лица. Виждаше и очите на мъртвия си син.
Големия Джим скочи от кушетката и размаха юмруци.
— Махайте се! Веднага се махайте оттук!
Спусна се към стълбите. Не успя да уцели първото стъпало. Спъна се и падна. Този път нямаше килим, който да смекчи удара. От челото му закапа кръв. Една мъртвешка ръка го погали по врата.
— Ти ме уби — каза Лестър Когинс. Заради счупената му челюст думите прозвучаха като: „Ии ме уи“.
Големия Джим се затича нагоре по стълбите, стигна до вратата и я блъсна с масивното си тяло. Тя изскърца и се отвори, избутвайки назад няколко обгорели греди и натрошени тухли. Той успя да се измъкне навън.
— Не! — излая. — Не, не ме докосвайте! Никой да не ме докосва! Сред руините на конферентната стая беше почти толкова тъмно, колкото в укритието, но най-лошото беше друго — въздухът не ставаше за нищо.
Джим Рени разбра това след третото вдишване. Изтормозеното му до краен предел сърце подскочи. И застина.
Внезапно изпита чувството, че чувал с камъни се е стоварил върху гърдите и корема му. Едва успя да се дотътри обратно до вратата. Опита да се промуши през отвора, но този път се заклещи здраво. От устата му се изтръгна ужасяващ звук: „Аааааааа“. Нахрани ме, нахрани ме. Мъчеше се да влезе, но не успяваше; ръката му отчаяно търсеше спасение вътре. И тогава някой погали пръстите му.
— Татеее — проплака напевно един глас.
16.
Някой събуди Барби малко преди зазоряване в събота. Той изпъшка недоволно, закашля се и инстинктивно се извърна към вентилаторите от другата страна на Купола. Когато кашлицата му понамаля, той се обърна, за да види кой го е събудил. До него седеше Джулия. Косата й висеше на мазни кичури и бузите й бяха зачервени от треската, но погледът й беше ясен. Тя изрече:
— Бени Дрейк умря преди час.
— О, Джулия! Господи! Съжалявам. — Гласът му беше дрезгав и звучеше неестествено.
— Трябва да стигна до кутията, която генерира Купола — каза тя. — Как да стигна до кутията?
Барби поклати глава.
— Невъзможно е. Мислиш, че можеш да й сториш нещо? Няма как. Тя е на хребета, а дотам е почти километър. Налага се да задържаме дъха си дори когато ходим до микробусите, а те са само на петнайсетина метра оттук.
— Има начин — обади се някой.
Те се извърнаха и видяха Сам Вердро Мърляча. Той ги гледаше с трезви очи, допушвайки последната си цигара. Той наистина беше трезвен, напълно трезвен за пръв път от осем години.
Повтори:
— Има начин. Ще ви покажа.
Облечи го, ще прилича на рокля
1.
Беше седем и половина сутринта. Всички се бяха струпали около Сам; беше дошла дори покрусената от мъка майка на Бени Дрейк. Алва беше обгърнала с ръка раменете на Алис Епълтън. Момиченцето вече не се държеше наперено, освен това гърдите му хриптяха, докато дишаше.
Когато Сам каза какво има предвид, за момент настана мълчание. Чуваше се единствено ревът на вентилаторите. След това Ръсти рече: