— Може би, но не можем да вярваме на резервната, ако е от онези малки търкала, чието предназначение е да ти помогнат да стигнеш до близкия сервиз.
— Не е от тях — отвърна Джулия. — Мразя тесните гуми. Помолих Джони Карвър да ми даде нова гума и той ми даде. — Тя погледна към града. — Предполагам, че Джони е загинал. Кери също.
— Хубаво ще е да свалим една, за по-сигурно — каза Барби. — Имаш крик, нали?
Джулия кимна.
Роми Бърпи се ухили, но сякаш не му беше много весело.
— Да видим кой ще стигне пръв дотук, докторе. Твоят микробус срещу хибрида на Джулия.
— Аз ще докарам приуса — намеси се Пайпър. — Ти стой тук, Роми. На нищо не приличаш.
— Много мило, проповедничке — промърмори той. — Трябва да си благодарна, че все още имам сили да говоря глупости. — Преподобната Либи също не изглеждаше много добре, но въпреки това Джулия й подаде ключовете. Никой не преливаше от енергия, но Пайпър беше в сравнително добра форма; Клеър Макклачи например беше бледа като платно.
— Добре — каза Сам. — Има един малък проблем, но първо…
— Какво? — попита Линда. — Какъв проблем?
— Не се тревожи за това сега. Първо да докараме таратайките тук. Кога искате да опитате?
Ръсти погледна проповедничката. Пайпър кимна.
— Сега или никога — отсече Ръсти.
3.
Не само местните гледаха. От другата страна се бяха струпали стотина войници, сред които беше и полковник Кокс. Те следяха безмълвно случващото се, сякаш пред тях играеха тенис.
Ръсти и Пайпър подишаха до Купола, като се опитваха да изпълнят белите си дробове с колкото се може повече кислород. След това се хванаха за ръце и се спуснаха към колите. Разделиха се, когато стигнаха до тях. Пайпър се спъна и падна на едното си коляно, изтървавайки ключовете на приуса. Зрителите простенаха.
Проповедничката вдигна ключовете от земята и се изправи. Ръсти вече беше запалил двигателя на хондата, когато тя отвори вратата на малката зелена кола и се метна зад волана.
— Дано не забравят да изключат климатиците — каза Сам.
Двете превозни средства завиха едновременно, приусът следваше много по-големия от него ван като териер овца. Насочиха се към Купола, преодолявайки бързо неравния терен. Оцелелите се разпръснаха; Алва носеше Алис Епълтън, а Линда побутваше кашлящите Джита с ръце.
Предницата на приуса спря на крачка от мръсната преграда. Ръсти направи обратен завой, после изтегли хондата назад.
— Съпругът ти е куражлия, а и дробовете му са много добри — рече Сам на Линда.
— Така е, отказа цигарите — отговори тя, като или не чу, или се направи, че не е чула изсумтяването на Туич.
Ръсти не се помайваше, въпреки че белите му дробове бяха здрави. Затръшна вратата зад себе си и се втурна към Купола.
— Лесна работа — каза той… и започна да кашля.
— Прав ли беше Сам? Въздухът в микробуса ставаше ли за дишане?
— По-добър беше от този тук. — Той се засмя. — Прав е и за нещо друго — отвори ли се вратата, влиза лош въздух и излиза добър въздух. Вероятно ще можете да стигнете до кутията без въздуха от гумите, но според мен на връщане той ще ви потрябва.
— Те няма да карат. Никой от тях — каза Сам. — Аз ще карам.
За пръв път от няколко дена устните на Барби се извиха в искрена усмивка.
— Нали вече нямаш книжка?
— Не виждам ченгета наоколо — отвърна Сам, после се обърна към Кокс: — А ти, Кап. Виждаш ли някое от тъпите провинциални ченгета?
— Няма нито едно — отговори Кокс.
Джулия дръпна Барби настрана.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш това?
— Да.
— Знаеш, че шансовете клонят към нула, нали?
— Да.
— Можеш ли добре да се молиш, полковник Барбара?
В съзнанието му изникна салонът във Фалуджа: Емерсон зверски изритва по топките единия затворник; Хакермайер дръпва другия за куфията и опира пистолет в главата му; кръвта се разплисква, както се е разплисквала, когато хората са се биели с тояги.
— Не знам — отговори. — Знам обаче, че е мой ред.
4.
Роми, Пит Фрийман и Тони Гуей вдигнаха приуса на крик и свалиха една от гумите му. Колата беше малка и при нормални обстоятелства те вероятно биха могли да вдигнат задницата й с голи ръце. Не и сега. Въпреки че колата беше паркирана близо до вентилаторите, от време на време се налагаше да притичват до Купола, за да дишат въздух. Към края Роуз замени Тони, който не можеше да продължи работа, защото кашляше непрекъснато.