— Тоя „пожар“ беше не по-опасен от няколко димящи угарки в пепелник — засмя се Големия Джим. Някаква вена на слепоочието му пулсираше, а сърцето му бе учестило ударите си. Знаеше, че се е нахранил прекалено бързо — за кой ли път! — но все не можеше да се овладее. Когато беше гладен, се нахвърляше на храната като вълк, докато не ометеше всичко пред себе си. Такъв си беше по природа. — Всеки на негово място щеше да се справи. Ти също например. Виж сега, работата е там, че добре знам кой е гласувал за мен на последните избори. И тези, които не са ме подкрепили, няма да получат бонбонче.
Фърн го попита какво точно трябва да направи с помпите.
— Ами погрижи се да се озоват в хангара на пожарната. После ела в гимназията. Ние ще бъдем там.
Фърн го увери, че задачата ще бъде изпълнена, след което уведоми Големия Джим, че Роджър Килиън искал да говори с него.
Рени забели театрално очи, но не прекъсна връзката.
Роджър го попита кое от момчетата му щяло да става ченге.
Големия Джим въздъхна нервно, разрови се из разпилените листове по бюрото си и намери онзи със списъка на новите полицейски попълнения. Повечето бяха от горния курс на гимназията и бяха все момчета. Най-малкият, Мики Уордлоу, беше само на петнайсет, обаче бе роден атлет. Предричаха му бляскаво бъдеще като играч в отбора по футбол, докато не го изритаха оттам заради пиянство.
— Рики и Рандъл — заяви.
Роджър запротестира, че те били най-големите и единствените, на които можел да разчита за тежката работа в птицефермата. Кой, попита накрая, щял да му помага с пиленцата?
Големия Джим затвори очи и се помоли на Господ да му вдъхне сили.
16.
Сами бе измъчвана от тъпи, постоянни болки в корема — подобни на менструалните, — придружени от раздиращи спазми ниско долу, в областта на слабините.
Просто не можеше да ги пренебрегне, защото я пронизваха при всяка крачка. Въпреки това се движеше упорито по шосе 119 в посока към Мотън Роуд. И щеше да продължи да се движи, без значение колко я боли. Беше си набелязала крайна цел, която трябваше да достигне, и това не беше караваната й. И бездруго онова, което искаше, не беше в караваната; тя обаче добре знаеше къде ще го намери. И щеше да върви цяла нощ, ако се налагаше, само и само за да стигне дотам. В случай че болките се усилеха, разполагаше с пет таблетки перкосет в джоба на дънките си. А ако искаше да подействат по-бързо, трябваше само да ги сдъвче. Бе научила това от Фил.
„Дайте й да се разбере.“
„Ще се наложи отново да те навестим и тогава вече наистина ще те скъсаме.“
„Дайте й добър урок на тая лесба.“
„Ще се научиш да си държиш устата затворена, освен когато ми го смучеш.“
„Дайте й да се разбере.“
„И бездруго никой няма да ти повярва.“
Обаче преподобната Либи й бе повярвала, и ето какво й се случи. Извадено рамо; мъртво куче.
„Дайте й добър урок на тая лесба.“
Сами си каза, че навярно пискливият, екзалтиран глас на тази свиня щеше да отеква в съзнанието й, докато умре.
Ето защо тя не спираше да върви. Над главата й вече блещукаха първите розови звезди и искриците им сякаш се виждаха през зацапано стъкло.
Зад нея внезапно проблеснаха фарове и издължената й сянка се проточи по асфалта. Бяха на някакъв стар и раздрънкан селскостопански камион, който отби встрани и спря.
— Хей, ти, хайде качвай се! — подвикна й мъжът зад волана. Само че думите прозвучаха като „Ей, дий, аре гаджвай се“, защото Олдън Динсмор, баща на покойния Рори, беше пиян.
Въпреки това Сами се качи — бавно и внимателно, сякаш бе пенсиониран инвалид, а не млада жена.
Олдън изобщо не обърна внимание на движенията й. Между краката му имаше трилитрова бъчонка „Будвайзер“, а до него се виждаше цяла полупразна каса. Пресушените кутийки издрънчаха и се затъркаляха към стъпалата на Сами.
— Къде отиваш? — попита мъжът. — Поррртланд? Боссстън? — И се засмя, сякаш за да покаже, че независимо дали е пиян или не, пак може да се шегува.
— Тръгнала съм към Мотън Роуд, господине. Ще минете ли оттам?
— Ще мина откъдето искаш — отвърна Олдън. — Просто си карам. Карам си и си мисля за момчето си. То почина в събота.
— Съжалявам за загубата ви.
Той кимна и отпи.
— Баща ми се спомина миналата зима, знаеш ли? Умря от задушаване, клетникът. Емфизем. Прекара цялата последна година от живота си с кислородна маска. Рори му сменяше бутилките. Ех, как обичаше дядо си!