Щом зърна посетителката, тя й махна енергично. Роуз отвори вратата и се олюля.
— Леле, колко е задушно тук!
— Спряхме климатика, за да пестим газта — отвърна Пит Фрийман, — а и ксероксът много загрява при повечко натоварване. Както е в момента например.
Роуз си каза, че въпреки извинителния му тон фотографът изглежда горд. Както, между впрочем, и тримата.
— Очаквахме да си затрупана от работа в ресторанта — каза Тони.
— Точно обратното е — въздъхна тя. — Пукнат клиент няма. Мисля, че хората не искат да ме виждат, понеже готвачът ми е арестуван за убийство. А също така си мисля и че много хора не искат да се виждат един друг заради случилото се в супермаркета тази сутрин.
— Ела тук и си вземи един брой — подкани я Джулия. — Ти си момичето на корицата, Роуз.
В най-горната част на страницата се виждаше голям червен надпис: „БЕЗПЛАТНО ИЗДАНИЕ КРИЗАТА ПОД КУПОЛА БЕЗПЛАТНО ИЗДАНИЕ“. А отдолу пишеше (с шрифтов размер 16, който Джулия бе започнала да използва едва в последните два броя на вестника):
Снимката беше на самата Роуз. В профил, с мегафон пред устата. Един непослушен кичур бе паднал пред лицето й и тя изглеждаше изключително красива. На заден план се открояваха рафтовете с макаронени изделия и сокове, а по земята се виждаха счупени бутилки с нещо, наподобяващо сос за спагети. Текстът под снимката гласеше: „Роуз Туичъл, собственичка и управителка на «Дивата роза», потушава битката за провизии с помощта на Дейл Барбара, който бе арестуван за убийство (вж. материала по-долу и редакционния коментар, стр. 4)“.
— Мили боже! — възкликна Роуз. — Е… поне си ме хванала от хубавата ми страна. Ако изобщо имам такава де.
— Роуз — съвсем сериозно й каза Тони Гуей, — приличаш на Мишел Пфайфър, за бога!
Роуз само изсумтя и му показа среден пръст. Вече бе отгърнала на редакционния коментар.
Не всички в Честърс Мил познават Дейл Барбара — той е сравнително нов за нашия град, — ала повечето от нас са опитвали ястията му в „Дивата роза“. Онези, които го познават, биха казали, че до днес този човек представляваше ценно допълнение към общността ни, понеже взе участие като съдия в турнира по софтбол през юли и август, включи се в инициативата по събирането на книги за библиотеката на гимназията и помогна за извозването на отпадъците в деня за общоградското есенно почистване само преди две седмици.
До днес. Защото днес Барби (както е известен сред познатите си) бе арестуван за четири шокиращи убийства. Убийства на хора, които са добре познати и безкрайно уважавани в този град. Хора, които — за разлика от Дейл Барбара — са прекарали тук по-голямата част от живота си.
При нормални обстоятелства Барби щеше да бъде отведен в затвора на окръг Касъл, щеше да получи право на един телефонен разговор и да му бъде осигурен адвокат, в случай че не може да си го позволи. Щяха да му бъдат повдигнати обвинения и да бъдат назначени експерти, които да започнат да събират необходимите доказателства.
Нищо подобно обаче не се случи и всички знаем на какво се дължи това — на Купола, който изолира нашия град от останалия свят. Но нима ни е изолирал и от изконната същност на демокрацията? От справедливия съдебен процес и здравия разум? Колкото и шокиращо да е едно престъпление, недоказаните обвинения не са достатъчни да оправдаят отношението към задържания Дейл Барбара, нито пък могат да обяснят отказа на новия шериф да отговори на въпросите ни или да позволи на кореспондента ни да се увери, че Дейл Барбара е все още жив. И това при положение, че бащата на Дороти Сандърс — председателят на градския съвет Андрю Сандърс, — получи разрешение не само да се срещне с арестанта, но и да го клевети…
— Леле! — възкликна Роуз и вдигна очи от вестника. — Наистина ли ще напечаташ това?
Джулия кимна към купчините.
— Вече е напечатано. Защо? Имаш някакви възражения ли?
— Не, но… — погледът на Роуз зашари по статията, която беше доста дългичка и продължаваше в същия дух на ревностна защита на Барби. Материалът завършваше с призив към всички, разполагащи с някаква информация за престъпленията, да се свържат с вестника, а за финал Джулия подчертаваше, че когато кризата отмине (а това рано или късно щеше да се случи), поведението на местните жители по отношение на тези убийства ще бъде детайлно анализирано не само в Мейн или САЩ, но и в целия свят. — Не се ли боиш, че може да ти навлече неприятности?