Выбрать главу

— Свобода на словото, Роуз — подхвърли Пит, макар че от тона му не личеше да си вярва особено.

— Същото би направил и Хорас Грийли4 — заяви уверено Джулия и при изричането на името му нейното корги, което спеше в специалното си креватче в кухнята, моментално надигна глава. Зърна Роуз и се приближи, за да бъде погалено от нея, както и всъщност стана.

— Разполагаш ли с повече информация от тази, която си написала? — попита Роуз, сочейки статията.

— Малко повече — отвърна Джулия. — Обаче си я пазя. Чакам точния момент.

— Барби никога не би направил подобно нещо. Ужасно ме е страх за него…

Един от мобилните телефони на бюрото иззвъня. Гони го вдигна и каза:

— Вестник „Демократ“, Гуей слуша. — Той постоя така няколко секунди и подаде апарата на Джулия. — За теб е. Полковник Кокс. Не ми прозвуча като щастлив летовник.

Кокс. Съвсем бе забравила за него. Тя пое телефона.

— Госпожице Шамуей, трябва да говоря с Барби, за да ми докладва докъде е стигнал в поемането на административния контрол над Честърс Мил.

— Боя се, че едва ли ще имате подобна възможност — отвърна Джулия. — Барби беше арестуван.

— Арестуван ли? По какво обвинение?

— Убийство. Всъщност четири убийства, ако трябва да сме точни.

— Шегувате се.

— Така ли ви звуча, полковник?

Настъпи тишина, нарушавана единствено от далечни гласове, които обсъждаха нещо. Когато Кокс заговори отново, гласът му прозвуча непривично тихо и смирено:

— Обяснете, моля.

— Не, полковник Кокс, категорично отказвам да го направя. Писах за това през последните два часа, а — както казваше майка ми, когато бях малка, — не обичам да дъвча зелето си два пъти. Все още ли сте в Мейн?

— Касъл Рок. Тук е базиран нашият аванпост.

— Тогава ви предлагам да се срещнем там, където се срещнахме последния път. На Мотън Роуд. Не мога да ви дам брой от последния „Демократ“, въпреки че е безплатен, ала поне ще мога да го долепя до Купола и вие ще прочетете всичко сам.

— Пратете ми го на електронната поща.

— Няма. Електронната поща е абсолютната противоположност на принципите на вестникарството. Съжалявам, може да съм старомодна, но такива са принципите ми.

— Лазите ми по нервите, скъпа госпожице.

— Може и да ви лазя по нервите, но не съм ви скъпа госпожица.

— Кажете ми само това — капан ли е? Замесени ли са Сандърс и Рени?

— Вие как смятате, полковник — ходи ли мечката по нужда в гората?

Тишина.

— Добре, ще се видим там след час — каза накрая Кокс.

— Ще си взема компания. Работодателят на Барби. Мисля, че онова, което има да ви каже, ще ви заинтересува.

— Добре.

Джулия прекъсна връзката.

— Искаш ли да си направим разходка до Купола, Роуз?

— Разбира се… ако така ще помогнем на Барби.

— Можем да се надяваме, но според мен положението е такова, че трябва да се оправяме сами. — Джулия насочи вниманието си към Пит и Тони: — Ще се оправите ли сами? После наредете купчините до вратата и заключете, преди да си тръгнете. Наспете се добре тази нощ, понеже утре ние ще бъдем разносвачите. За този брой връщаме старата схема. Всяка къща в града. Всички близки стопанства. И Източен Честър, разбира се. Там има много новодомци, ето защо се надявам да са по-малко податливи на мистичната харизма на Големия Джим.

Пит повдигна вежди.

— Отборът на господин Рени е домакин — поясни Джулия. — На извънредното градско събрание в четвъртък любимият ни градски съветник ще излезе на трибуната и ще се опита да навие този град като джобен часовник. Гостуващият отбор обаче ще отбележи точка преди него. — Тя посочи струпаните на купчини вестници. — Ето я първата ни точка. Ако достатъчно хора го прочетат, на Рени ще му се наложи да отговаря на някои доста неудобни въпроси, преди да започне да ораторства. Може пък да поразстроим ритъма му.

— Открием ли кой започна да хвърля камъни пред супермаркета, определено ще го направим — изтъкна Пит. — И знаете ли какво? Мисля, че ще го открием. Според мен цялата тази работа бе съшита прекалено набързо. И просто няма как отнякъде да не висят бели конци.

— Само се надявам Барби да е още жив, когато разплетем тази афера — каза Джулия и погледна часовника си. — Хайде, Роузи, да се повозим. Искаш ли да дойдеш, Хорас?

вернуться

4

Известен американски журналист и политически деец (1811–1872). — Б.пр.