— Ще се постарая да не ви бъркам с рапъра Джей Зи.
— Значи смятате, че този Рени е решил да става диктатор? Нещо като местен Мануел Нориега?
— По-скоро ме притеснява да не би да се превърне в Пол Пот.
— Смятате ли, че е възможно?
— Преди два дни бих се изсмяла на тази идея — все пак в свободното си от заседания време този човек беше търговец на стари коли… Но преди два дни нямахме бунт пред супермаркета. Нито пък знаехме за тези убийства.
— Не е Барби — поклати глава Роуз. — Никога не би го направил.
Полковникът подмина думите й без коментар, но не защото бе решил да не й обръща внимание, а защото самата идея, че Барби е убиец, бе абсурдна и нелепа. Това го направи една идея по-симпатичен в нейните очи.
— Смятате ли, че Рени е извършил тези убийства, Джулия?
— Мислих над това. Всичко, което направи от появата на Купола насам — от забраняването на продажбите на алкохол до назначаването на пълен кретен за шериф на полицията, — бяха политически ходове, насочени към засилване на собствената му власт.
— Да не намеквате, че убийствата не се вписват в репертоара му?
— Не бих казала. Когато жена му почина, плъзнаха слухове, че може би й е помогнал да се пресели в отвъдното. Не твърдя, че е било така, но появата на подобни слухове е показателна за това как другите възприемат въпросния човек.
Кокс изсумтя утвърдително.
— Колкото и да се мъча обаче, не мога да проумея какво политическо значение биха имали убийствата и изнасилванията на две момичета.
— Барби никога не би го направил — повтори Роуз.
— Както и смъртта на Когинс — продължи Джулия. — Макар че църквата му — и особено радиото — получаваха подозрително високи дарения. Докато убийството на Бренда Пъркинс… да, там може да има политически мотив.
— Не можете да изпратите морските пехотинци да го спрат, нали? — попита Роуз. — Всичко, на което сте способни, е да седите тук и да наблюдавате. Като деца, скупчени около аквариум, които гледат как най-голямата риба първо изяжда всичката храна, а после започва да поглъща и по-дребните рибки.
— Мога да блокирам работата на мобилните телефони — замисли се полковникът. — Както и да прекъсна достъпа ви до интернет. Повече — не.
— Полицията разполага с радиостанции — отбеляза Джулия. — Така че Рени няма да изгуби връзката с хората си. А на градското събрание в четвъртък вечерта, когато хората започнат да се оплакват от прекъснатите връзки с външния свят, ще обвини вас за случилото се.
— Планирали сме пресконференция за петък. Мога да я отменя.
Джулия потръпна при тази идея.
— Да не сте посмели. Така няма да му се налага да се оправдава пред външния свят.
— Освен това — изтъкна Роуз, — ако изключите телефоните и спрете достъпа до интернет, никой няма да може да ви каже как се развиват нещата и какъв е следващият му ход.
Кокс се умълча, загледан в земята. После вдигна глава.
— Какво стана с онзи предполагаем генератор, захранващ Купола? Някакъв напредък?
Джулия се зачуди дали да каже на Кокс, че са изпратили група ученици да го търсят. В крайна сметка обаче дилемата й отпадна, защото в същия миг се задейства градската противопожарна сирена.
22.
Пит Фрийман остави и последния наръч вестници до вратата, след което се изправи, сложи ръце на кръста си и изпъна гръб. Изпукването на гръбначните му прешлени отекна толкова силно в притихналото помещение, че Тони Гуей не можа да се сдържи и отбеляза:
— Май доста те заболя, а?
— Напротив, чувствам се много добре.
— Жена ми сигурно вече си е легнала — заяви Тони, — а съм заделил една бутилка на сигурно място в гаража. Искаш ли да се отбиеш за едно питие на път за вкъщи?
— Не, благодаря, мисля направо да се… — започна Пит и в същия момент първата бутилка разби с трясък прозореца. Той зърна с периферното си зрение пламтящия фитил и инстинктивно направи крачка назад. Само една, но тя го спаси не само от сериозни изгаряния, но и от вероятността да бъде изпечен жив.
В мига, в който бутилката се пръсна на парчета, бензинът вътре в нея се възпламени и пламъците лумнаха като огнено знаме. Пит бързо се наведе и се завъртя настрани. Въпреки това оранжевият език успя да близне ръкава на ризата му, преди да се нахвърли върху килима пред бюрото на Джулия.
— Какво, ПО ДЯВО… — извика Тони, но не можа да довърши, защото още една бутилка влетя през счупения прозорец. Тя се приземи върху бюрото и се пръсна на парчета, сеейки огън върху книжата отгоре му и дървените му плоскости. Стаята се изпълни с парливата миризма на горящ бензин.