Пит се хвърли към малкия хладилник за вода в ъгъла, като блъскаше неистово пламтящия ръкав на ризата в тялото си. Извади шише с вода от хладилника и започна да го излива върху пламъците. Имаше чувството, че ръката му е получила сериозно слънчево изгаряне.
Още един „коктейл Молотов“ долетя от тъмнината навън. Той обаче се разби на тротоара пред редакцията и запали бледо подобие на лагерен огън върху плочките там. Струйките горящ бензин потекоха към канавката, където угаснаха безславно.
— Излей водата на килима! — изкрещя Тони. — Излей я, преди всичко да е пламнало като факла!
Задъханият Пит само го изгледа смаяно. Водата от шишето, което държеше, продължаваше да се лее върху тази част на килима, където нямаше никакви пламъци.
Макар и да откри любовта си към спортната журналистика още в колежа, в гимназията Тони Гуей бе доста добър атлет и бейзболът, баскетболът и футболът бяха неговите стихии. Десет години по-късно не беше загубил рефлексите си. Той грабна бутилката от Пит и я задържа първо над бюрото на Джулия, а после и над горящия килим. Огънят вече се разпростираше, но може би… ако беше достатъчно бърз… и ако имаше още две-три шишета с вода в коридора, водещ към килерчето…
— Още! — изрева той на Пит, който зяпаше изумено димящите останки от ръкава на ризата си. — От коридора в дъното!
В първия момент Пит сякаш не го разбра. После значението на думите достигна до съзнанието му и той се завтече натам. Междувременно Тони заобиколи бюрото на Джулия, изливайки последните двеста-триста милилитра върху пламъците, които се опитваха да се загнездят там.
Тогава и последният „коктейл Молотов“ проряза мрака. Именно той нанесе най-големите поражения. Бутилката улучи купчините с вестници, които двамата мъже бяха наредили до входната врата. Горящият бензин се просмука под перваза на дюшемето в предната част на офиса и огнените езици лумнаха нагоре. Видяна през тях, главната улица приличаше на потрепващ пустинен мираж. В далечната страна на миража, от другата страна на улицата, Тони зърна два човешки силуета. Надигащите се топлинни вълни караха очертанията им да потрепват, сякаш танцуваха.
— ОСВОБОДЕТЕ ДЕЙЛ БАРБАРА ИЛИ ТОВА ЩЕ БЪДЕ САМО НАЧАЛОТО! — извика усилен от мегафон глас. — МНОГО СМЕ И ЩЕ ЗАПАЛИМ ЦЕЛИЯ ГРАД, АКО СЕ НАЛОЖИ! ОСВОБОДЕТЕ ДЕЙЛ БАРБАРА ИЛИ ЩЕ СИ ПЛАТИТЕ СКЪПО!
Тони погледна надолу и видя горящата ивица бензин между стъпалата си. Нямаше повече вода, с която да я изгаси. Скоро пламъците щяха да погълнат килима и да се прехвърлят върху старото сухо дърво отдолу. А междувременно цялата предна част на редакцията се бе запалила.
Тони захвърли празната бутилка и отстъпи назад. Сърцето му биеше толкова силно, че буквално усещаше как обтяга кожата му. „Ако не бяха проклетите вестници, може би щях да…“ — мина през ума му.
Ала вече беше твърде късно за „може би щях“. Той се обърна и видя Пит да стои в началото на коридора с друга бутилка „Поланд спринг“ в ръце. По-голямата част от ръкава му я нямаше, а кожата отдолу бе яркочервена.
— Вече е късно! — извика му Тони. Той заслони лице с длан, за да го предпази от горещината, и заобиколи бюрото на Джулия (което се бе превърнало в огнена колона, стигаща чак до тавана). — Бързо, да се махаме оттук!
Пит Фрийман не се нуждаеше от повторна подкана. Той запрати бутилката по разрастващите се пламъци и се затича по коридора.
23.
Кери Карвър рядко се занимаваше с малкото им магазинче; въпреки че бакалията им бе осигурявала доста прилична прехрана през годините, тя винаги бе смятала, че е „над тези неща“. Ала когато Джони предложи да вземат буса и да пренесат всички консервирани стоки в къщата — „за по-сигурно“, както деликатно се изрази, — тя веднага се съгласи. И макар и да не обичаше да работи (вместо да бачка, дай й да гледа риалити предавания като „Съдията Джуди“), Кери веднага се съгласи да му помогне. Тя не бе участвала в безредиците пред супермаркета, но когато по-късно минаха оттам с приятелката й Лий Андерсън, за да огледат щетите, изпотрошените витрини и кръвта по паважа я накараха да потръпне. Както и да се замисли сериозно за бъдещето.
Джони издърпваше кашоните със супи, яхнии, боб и сосове, а Кери ги нареждаше в „коритото“ на големия им пикап додж „Рам“. И тъкмо бяха преполовили работата, когато надолу по улицата избухна пожар. И двамата чуха усиления през мегафон глас. На Кери й се стори, че видя две или три фигури да тичат по алеята откъм страната на „Бърпис“, ала не беше съвсем сигурна. По-късно вече щеше да е сигурна и щеше да увеличи броя им до „най-малко четирима“. Ако не и петима.