— Какво става там? — изплаши се тя. — Скъпи, какво значи това?
— Значи, че шибаният кучи син не е сам — отвърна Джони. — И че има цяла банда със себе си.
Ръката на съпругата му лежеше на рамото му и той усети как тя впива ноктите си в кожата му. Джони отметна дланта й и хукна към полицейския участък, като крещеше: „ПОЖАР!“ Вместо да го последва, Кери Карвър продължи да товари камиона. Страхуваше се за бъдещето повече от всякога.
24.
Освен Роджър Килиън и братята Бауи още десет нови попълнения от Градските отряди за сигурност на Честърс Мил седяха на скамейките в училищния салон. Големия Джим тъкмо бе започнал да им изнася реч за голямата отговорност, която носят, когато се включи противопожарната сирена. „Синчето ми е подранило — каза си той. — Не мога да му поверя спасението на душата си. Не че някога бих могъл, но сега е по-зле от всякога.“
— Е, момчета — заяви той, спирайки вниманието си на младия Мики Уордлоу — Господи, какъв атлет! — Имах да ви кажа още някои неща, но изглежда ни чакат още изпитания, Фърн Бауи, случайно да знаеш дали имаме някакви ръчни помпи в склада на пожарната?
Фърн отвърна, че по-рано тази вечер е надзърнал да провери как е положението (да види с какво точно разполагат) и че имало поне десетина помпи. И всичките били пълни с вода, което било просто чудесно за непредвидена ситуация като тази.
Големия Джим беше на мнението, че сарказмът трябва да се прилага само при хора, които са достатъчно умни, за да го разберат, ала на глас заяви, че всеблагият Господ Бог явно се грижи за тях. Каза още и че ако това се окаже нещо повече от фалшива тревога, ще се включи в гасенето на пожара заедно със Стюарт Бауи като негов заместник.
„Хубавичко те наредих, нахална вещице! — помисли си Рени, докато гледаше как новите попълнения се надигат нетърпеливо от скамейките с блеснали очи. — Да видим как ще се бъркаш в работата ми оттук нататък.“
25.
— Къде ще ходиш? — попита Картър. Беше карал — е незапалени фарове — чак до Т-образното кръстовище между Уест Стрийт и шосе 117. Постройката, зад която се бяха притаили, бе принадлежала на бензиностанция на „Тексако“, закрита през 2007 година. Хем се намираше близо до града, хем предлагаше добро скривалище, което я правеше извънредно удобна. Далече зад тях противопожарната сирена надаваше поредната порция вой, а заревото на пожара (което бе по-скоро розово, отколкото оранжево) вече се издигаше високо в небето.
— А? — попита разсеяно Младши, загледан в ярките отблясъци. Изпълваха го с похотлива тръпка и изведнъж му се прииска отново да си има „приятелка“.
— Попитах те къде ще ходиш. Нали баща ти каза да се погрижим за алибито си…
— Оставих втори патрул пред пощата — каза Младши, откъсвайки с нежелание очи от пожара. — Бяхме двамата с Фреди Дентън. Той ще потвърди, че сме били заедно. През цялата нощ. Оттук ще мина напряко и ще се озова точно при него. А може и да се върна по Уест Стрийт. Да хвърля едно око как се развива ситуацията… — И той се изкикоти така пискливо, че Картър го изгледа учудено. Дори момичетата не се кискаха така.
— Бъди много внимателен. Подпалвачите редовно биват залавяни на местопрестъплението, защото все се връщат, за да се насладят на запалените от тях пожари. Гледах го по „Най-търсените американски престъпници“.
— Единственият, който ще отнесе заслугата за пожара, ще бъде Ба-а-арби — отвърна Младши. — Ами ти? Къде ще идеш?
— Вкъщи. Мама ще каже, че съм си бил у нас през цялата нощ. Тъкмо ще ми смени превръзката — мястото, дето ме ухапа шибаното куче, зверски ме боли. Ще глътна един-два аспирина и после може да сляза в центъра да помогна за потушаването на пожара.
— В Здравния център и болницата имат по-сериозни болкоуспокояващи от аспирина. Както и в аптеката. Трябва да се погрижим за това.
— Определено — кимна Картър.
— А ако искаш нещо по-така… Мисля, че мога да ти намеря.
— Амфети ли? Не, мерси. Никога не съм взимал и нямам намерение да почвам. Но не бих отказал малко оксиконтин.
— Точно така, оксиконтин! — възкликна Младши. Защо не се бе сетил за това? Вероятно щеше да му подейства сто пъти по-добре от тъпия зомиг или имитрикс. — Така кажи, брато!