Той вдигна юмрук и Картър го чукна със своя, въпреки че нямаше никакво намерение да се надрусва заедно със спътника си. Напоследък Младши се държеше доста особено.
— Най-добре поемай, Младши.
— Поемам — каза той, отвори вратата и закрачи в нощта, като продължаваше да накуцва.
Картър бе изненадан от облекчението, което изпита след раздялата с Младши.
26.
Барби се събуди от воя на противопожарната сирена и първото нещо, което видя, след като отвори очи, беше Мелвин Сиърлс. Полицаят стоеше пред килията му с разкопчан дюкян и държеше огромния си член в ръка. Щом забеляза, че е привлякъл вниманието на арестанта, започна да уринира. Очевидно целта му бе да опикае нара, ала въпреки усилията му жълтеникавата струя не можа да го достигне, ето защо наместо това изписа голямо S на пода.
— Хайде, Барби, пийни си — заяви Мел. — Сигурно си жаден. Малко е солена, но какво от това?
— Какво гори?
— Все едно не знаеш — ухили се полицаят. Лицето му все още изглеждаше неестествено бледо — все пак бе изгубил доста кръв, — ала върху белия като сняг бинт на главата му не се виждаше нито едно петънце.
— Направи се, че не знам.
— Твоите приятелчета опожариха редакцията на вестника — отвърна Мел и се усмихна така широко, че да покаже зъбите си. Барби осъзна, че под тази усмивка се крие едва сдържана ярост. Както и страх. — Опитват се да ни сплашат и да ни накарат да те пуснем. Обаче на нас… такива не ни минават.
— Защо бих тръгнал да опожарявам вестника? Защо не кметството например? И кои са тия мои „приятелчета“?
Мел прибра члена си.
— Утре вече няма да си жаден, Барби. Не се притеснявай за това. Приготвили сме ти цяла кофа с вода, на която пише името ти, както и гъба, за да е пълен комплектът.
Барби мълчеше.
— Виждал си как прилагат метода на давенето5 при пленниците в Ирак, нали? — кимна Мел, сякаш беше абсолютно сигурен, че е било така. — Е, сега лично ще го изпиташ на свой гръб. — Той изпъна показалец и го пъхна между решетките. — Ще научим кои са ти съучастниците, шибаняко. Както ще научим и какво точно си направил, за да изолираш този град от света. Никой не може да издържи на това, чаткаш ли? Никой.
И той понечи да се обърне, ала в последния момент се спря.
— Няма да получиш и глътка питейна вода. Само солена. Помисли и над това.
С тези думи Мел най-накрая го остави и изкачи бавно стълбите, привел бинтованата си глава. Барби приседна на нара, загледан в изсъхващата змия от урина на пода, и се заслуша във воя на противопожарната сирена. Замисли се за момичето с пикапа. За блондинката, която за малко щеше да го вземе на автостоп, но в крайна сметка промени решението си. Въздъхна и затвори очи.
Пепелища
1.
Ръсти стоеше пред болницата и наблюдаваше пламъците, издигащи се над главната улица, когато мобилният телефон, закачен за колана му, изпя кратката си песничка. Туич и Джина бяха с него. Джина държеше Туич за ръката, сякаш търсеше закрила. Джини Томлинсън и Хариет Бигълоу спяха във фоайето за персонала. Възрастният доброволец Търстън Маршал провеждаше визитация. Справяше се изненадващо добре с възложените му задачи. Осветлението и апаратурата работеха и поне засега всичко беше спокойно. Преди сирената да запищи, Ръсти се беше осмелил да се почувства добре.
Той видя, че на екранчето пише „Линда“, и каза:
— Скъпа? Всичко наред ли е?
— Тук, да. Децата заспаха.
— Знаеш ли какво го…
— Редакцията на вестника. Сега замълчи и ме слушай, защото смятам да изключа телефона си след минута и половина, за да не могат да ме привикат да гася огъня. Джаки е тук. Тя ще наглежда децата. Трябва да се срещнем пред погребалната агенция. Стейси Могин също ще е там. Тя е дошла по-рано. С нас е.
Името на тази жена звучеше познато на Ръсти, но той не можа веднага да си представи лицето й. В съзнанието му отекваше изречението „с нас е“. Вече започваха да се оформят противостоящи си страни — тя е с нас, той е с тях.
— Лин…
— Ще те чакам там. Десет минути. Можем да го направим по време на гасенето, защото братята Бауи са в отряда. Така казва Стейси.
— Как събраха отряд толкова…
— Не знам и не ми пука. Можеш ли да дойдеш.
— Да.
— Хубаво. Не спирай отпред на паркинга. Мини отзад и паркирай там. — Гласът на жена му заглъхна.
5
Насилствен метод за изтръгване на самопризнания, при който жертвата се обездвижва и устата и носът й се покриват с гъба или кърпа, върху която се излива вода, създаваща усещането за удавяне. — Б.пр.