Аха, това ще да е, рече си Майрън.
Антон извади ключ за врата, която водеше в друга стая и — поне видимо — в друга епоха. Докато самият клуб бе в техно стил, с остри ръбове и гладки повърхности, ВИП залата бе обзаведена като някогашен американски публичен дом. Плюшени дивани в цвят бордо, кристални полилеи, кожени корнизи и свещи по стените. И тази зала беше оборудвана с еднопосочна огледална стена, та ВИП персоните да оглеждат танцуващите момичета и евентуално да си изберат кои да поканят при себе си. Няколко „манекенки“ като от порнофилми, добре подплатени със силикон, по старовремски корсети и с вид на весели вдовици разнасяха табли с бутилки шампанско, откъдето, заключи Майрън, произтичаше и понятието „питейно обслужване“.
— Гледаш ли колко бутилки се разнасят? — попита Есперанца.
— Мда. Най-внимателно.
Есперанца кимна и се усмихна на една особено надарена прислужница по черен корсет.
— Хм, не бих възразила и аз срещу малко питейно обслужване, нали ме разбираш?
Майрън се позамисли.
— Май не съвсем. Но и двете сте жени, нали? Така че нещо ми се губи във връзка с обслужването.
— Боже мой, голям буквалист си.
— Ти какво искаше да кажеш, като ме попита дали гледам колко бутилки се разнасят?
— Исках да ти обърна внимание върху марката на шампанското — „Кристал“ — отвърна Есперанца.
— Е, и?
— Колко бутилки виждаш в момента?
Майрън се огледа.
— Девет, да кажем. Евентуално десет.
— И всяка една струва осем бона, плюс бакшиша.
Майрън притисна с длан сърцето си да не подскача. И забеляза излегналия се на един диван Лекс Райдър, заобиколен от разноцветен асортимент красавици. Всички други мъже в залата бяха очебийно с вид на застаряващи музиканти и роудита4 — дълги къдрави коси, кърпи около вратовете или челата, лицево окосмяване, жилести ръце, провиснали коремчета. Майрън си проправи път към тях.
— Здрасти, Лекс.
Лекс килна глава на една страна и се провикна без особен ентусиазъм:
— Майрън!
Опита се безуспешно да стане, та се наложи Майрън да му подаде ръка. Лекс се възползва от помощта, успя да се изправи на крака и да прегърне Майрън с оня лигав ентусиазъм, присъщ на мъжете след много пиене.
— Много се радвам да те видя, пич.
„Хорс Пауър“ („Конска Сила“) се бе зародила като скромен дует в състав Лекс и Гейбриъл в родния им австралийски град Мелбърн. Названието произхождаше от фамилното име на Лекс — Райдър (като в Horse Ryder — ездач на кон) и фамилното име на Гейбриъл — Уайър (като в Power Wire — силова жица), но от самото начало всичко се въртеше единствено около Гейбриъл. А Гейбриъл Уайър имаше чудесен глас, да не говорим, че беше и безобразно красив, с почти свръхестествена харизма, но най-важното бе, че притежаваше онова неуловимо, нематериално качество — „усещаш го, щом го видиш“ — което превръща великата личност в легенда.
Сигурно на Лекс — а и на всеки друг — не му е било никак лесно да живее в подобна сянка, мина му през ум на Майрън. Вярно, Лекс също се бе прочул и забогатял, а и строго погледнато, всичките им песни се водеха на името „Уайър-Райдър“, но в качеството на финансист на Лекс, Майрън знаеше, че Лекс получава само 25 на сто, а Гейбриъл — 75 на сто от приходите. И мацките му падаха в нозете, и мъже търсеха приятелството му, докато в същото време Лекс бе редовният прицел на подигравки в късните забавни шоута, неминуем обект на всички вицове за неизменно втория, абсолютно незначителен партньор.
Дуетът „Хорс Пауър“ продължаваше да е на върха на славата си — може би по-високо от всякога — независимо че Гейбриъл Уайър бе преминал в пълна нелегалност преди цели петнайсет години след един завършил трагично скандал. Оттогава не бе имало и следа от Гейбриъл Уайър — никакви турнета, никакви интервюта, никакви изявления пред печата, никакви публични появи — ако не се смятат няколко снимки, направени от папараците, и купища слухове. Тайнственост, която подхранваше още повече хорското любопитство към Уайър.
— Май е време да се прибираш, Лекс.
— Чакай бе, Майрън — запъна се Лекс, заваляйки думите. Дано да е само от пиенето, рече си Майрън. — Тъкмо почна да става весело. Нали, народе?
Чуха се няколко израза на съгласие. Майрън се огледа. Със сигурност бе срещал поне двама-трима от тях някога, но за един бе съвсем сигурен — Бъз, отколешния бодигард и личен асистент на Лекс. Бъз улови погледа на Майрън и сви рамене, един вид „Нищо не можеш да направиш“.
4
Roadie (англ.) — човек, който се занимава с инструментите и апаратурата на група музиканти. — Б.пр.