Пред вратата на Кити Майрън каза:
— И още нещо.
Кристин зачака да чуе.
— Наложително е да разговарям с нея на четири очи.
— Невъзможно.
— Разговорът е поверителен.
— Никому няма да съобщя.
— От юридически съображения — поясни Майрън. — Ако чуете нещо и някой ден ви се наложи да давате свидетелски показания в съда, не ми се ще да лъжете под клетва.
— Божичко! Ама вие такива въпроси ли ще й задавате?
Майрън не й отвърна.
— Възможно е да превърти, като ви види — предупреди го Кристин. — И да се нахвърли да ви бие.
— Едричък съм.
Тя помисли още известно време, накрая въздъхна и отключи вратата с думите:
— Оставям ви да се оправяте сам.
Майрън влезе. Кити лежеше в нещо като полусън на леглото и стенеше. Той затвори вратата зад себе си и се приближи. Светна лампата. Пот се стичаше по лицето на Кити. Тя замига срещу светлината.
— Майрън?
— Дойде време да прекратим всички лъжи — рече той.
— Намери ми отнякъде една доза. Нямаш представа какви мъки са.
— Видяла си ги как убиват Гейбриъл Уайър.
— Да съм ги видяла ли? — По лицето й се изписа объркване, но по някое време, изглежда, размисли и се предаде. — Да, видях. Бях тръгнала да му предам едно послание от Сузи. Тя все още го обичаше. И имаше ключ от тях. Влязох през един страничен вход. Чух изстрел и се скрих.
— Затова значи ти се е наложило да избягаш с брат ми. Да не би да убият и теб. И понеже Брад се е двоумял, си прибягнала до оная лъжа, че съм те свалял, та да вбиеш клин помежду ни.
— Моля ти се — вкопчи се тя отчаяно в него. — Майрън, намери ми само една дозичка отнякъде. Само една, и ще се оставя да ме лекуват. Обещавам ти.
Майрън вложи всичките си усилия да не й позволи да се отклони от темата. Ясно му бе, че не разполага с особено много време.
— Не ме интересува всъщност и на Сузи какво си наговорила, но предполагам, че си потвърдила казаното от Лекс за убийството на Уайър преди много години. А постинга „Не негово“ си качила, за да си отмъстиш, а и да дадеш знак на Лекс, че му се налага да ти помогне.
— Имах нужда само от няколко долара. Съвсем бях закъсала.
— Нали? Страхотен ход от твоя страна. Само дето на Сузи й струваше живота.
Тя се разплака.
— Но всичко това вече е без значение — каза Майрън. — В момента ме интересува само едно.
— Нищо няма да кажа — стисна очи Кити.
— Погледни ме, Кити.
— Няма.
— Отвори очи!
Също като малко дете тя първо открехна едното си око, после се облещи и с двете. Защото Майрън поклащаше пред лицето й прозрачното найлоново пликче, с което се бе сдобил неотдавна от Якия. Кити посегна да го сграбчи, но той успя навреме да отдръпне ръка. Тя взе да го дращи, да пищи, но той я отблъсна от себе си.
— Кажи ми истината, и веднага ще ти го дам.
— Обещаваш ли?
— Обещавам. — Тя се разплака. — Страшно ми липсва Брад.
— Знам. Ти затова ли пак се закачи? Понеже ти е било трудно да живееш без него. Както казва Мики, има двойки, които просто не са способни да живеят разделени. — След което със сълзи, стичащи се по бузите му, и със спомена за онова петгодишно хлапе, което крещеше с цялата си душа от възторг на Янки Стейдиъм, Майрън я попита: — Брад е мъртъв, нали?
Тя не можа да помръдне. Остана безсилна по гръб, втренчила невиждащ поглед в тавана.
— Как умря той, Кити?
Кити не помръдваше, загледана нагоре като в транс. Когато проговори по някое време, гласът й звучеше далечен и монотонен.
— Двамата с Мики пътували по междущатската магистрала номер пет за мач между студентски отбори в Сан Диего. От насрещното платно някакъв джип прелетял над разделителната ивица и се забил право в тях. Брад загинал на място, пред очите на сина си. Мики лежа три седмици в болница.
Майрън се беше приготвил да чуе някаква неприятна истина — усещаше, че ще е жестока — и въпреки това потвърждението буквално го повали. Рухна в стола в отсрещния край на стаята. Братчето му го нямаше вече. И в крайна сметка за смъртта му не е бил виновен нито Хърман Ейк, нито Гейбриъл Уайър, нито дори Кити. Най-обикновена автомобилна катастрофа.
Стори му се направо непоносимо.
Погледна към Кити, която временно бе спряла да трепери и лежеше неподвижно.