— А ти защо не ни каза?
— Знаеш защо.
Което си беше вярно. Знаеше, понеже точно по този начин бе сглобил пъзела. Кити откраднала идеята от Гейбриъл Уайър. Понеже хем била свидетел на смъртта му, хем на това как Лекс и останалите се престрували, че Уайър е жив. И си извлякла съответните изводи: щом може Уайър на ужким да е жив, тя пък ще се прави, че и Брад е жив.
— Защото щяхте да ми отнемете Мики.
Майрън завъртя глава.
— Когато брат ти загина — преглътна шумно тя, — изведнъж се почувствах като марионетка, чиито конци са били внезапно прерязани. Тотално рухнах.
— Трябваше да дойдеш при мен.
— В никакъв случай. Представях си какво ще стане, щом ти съобщя за Брад. Щеше да долетиш в Лос Анджелис и да ме разпънеш на кръст, както направи и вчера. Не ме лъжи, Майрън. Поне не сега. Просто щеше да постъпиш така, както ти смяташ, че е редно. Щеше да заведеш дело за попечителство над Мики. И щеше да ми отнемеш момченцето ми. Няма смисъл да отричаш.
Той не се и канеше.
— И затова ти реши да се преструваш, че Брад е жив?
— Нима номерът не мина?
— Защо не помисли за Мики?
— Мики се нуждаеше от майка. Как може да не го проумяваш?
Той напълно го проумяваше. Спомни си как Мики държеше да му обясни каква великолепна майка е тя.
— А ние? Семейството на Брад?
— Какво семейство? Неговото семейство бяхме ние с Мики. Нито един от вас не бе част от живота му в продължение на петнайсет години.
— И кой според теб е виновен за всичко това?
— Точно така, Майрън. Кой?
Той не й отвърна. Според него виновната бе тя. А според нея — той. А пък баща му? Как точно го беше казал? Всеки човек се развива посвоему. Брад просто не е бил създаден да си седи у дома, да живее на едно място.
Но пък баща му бе базирал теорията си върху лъжата, която Майрън му беше поднесъл.
— Сигурна съм, че не ми вярваш. Според теб аз го излъгах и го подмамих да избяга с мен. И така да е. Все пак това беше правилният избор. Брад беше щастлив. И двамата бяхме щастливи.
Майрън си спомни снимките, широките усмивки. И как беше решил, че са една лъжа — че щастието, излъчвано от тези снимки е било илюзорно. Не е бил прав. Права всъщност беше Кити.
— Така че точно това възнамерявах. Да крия от вас, докато се окопитя.
Майрън само завъртя глава.
— Ти сега очакваш от мен да се извиня — продължи Кити, — но аз няма да го направя. Понякога човек постъпва правилно, но постигна погрешни резултати. А друг път… Виж например какво направи Сузи. Опита се да саботира кариерата ми, като подмени хапчетата ми против забременяване — благодарение на което се сдобих с Мики. Не разбираш ли какво искам да ти кажа? Всичко е един хаос. И изобщо не става дума за добро и лошо. Просто трябва да се придържаш към нещата, които най-силно обичаш. Аз загубих любовта на живота си в някакъв нелеп инцидент. Нима беше честно? Нима беше редно? Но ако ти беше малко по-мил, Майрън, ако ни беше приел, вероятно щях да се обърна към теб за помощ.
Кити обаче не бе прибягнала до помощта му — нито навремето, нито сега. Ето че вълничките пак избиваха на повърхността. Тогава, преди петнайсет години, сигурно би успял да им помогне. Макар да не е изключено и при тези обстоятелства да бяха избягали. Може би ако Кити му се беше доверила, ако не беше избухнал, когато научи, че е бременна, тя щеше да се обърне към него преди няколко дни, а не към Лекс. И може би в такъв случай Сузи щеше да е още жива. Можеше и Брад да е още жив.
Твърде много „ако“.
— Искам да попитам само още едно нещо. Ти каза ли някога истината на Брад?
— За това, че уж си ме свалял ли? Да. Признах си, че го бях излъгала. И той ме разбра.
Майрън преглътна. Имаше усещането, че всичките му нервни окончания са се оголили на открито. И долови несигурността в собствения си глас, когато я попита:
— А на мен дали ми прости?
— Да, Майрън. И на теб ти прости.
— Но така и не се обади повече.
— Не можеш да разбереш начина, по който живеехме — каза Кити, без да отделя поглед от пликчето в ръката му. — Ние бяхме номади. И бяхме щастливи, че живеем така. Той се беше посветил на работата си. Обичаше я, понеже точно това искаше да върши. А след като се бяхме прибрали окончателно, струва ми се, че беше готов да ти се обади. Но…
Тя млъкна, тръсна глава, затвори очи.
Сега вече Майрън можеше да се върне при баща си. Но пликчето с хероина бе още у него. Погледна го, несигурен как да постъпи.