Все още липсваше надгробен камък. На лобното място на Брад имаше само плакат.
Дълго мълчаха. Само стояха, вперили погледи в далечината. По шосето профучаваха автомобили, безразлични към мъката на съсипаното семейство. Без ни най-малко предупреждение бащата взе да рецитира по памет „Кадиш“ — еврейската молитва за мъртвите. Не че бяха вярващи — далеч не бяха религиозни, но в определени случаи човек търси опора в традициите, в ритуала.
— Да се възвиси и освети Неговото велико име!
Майрън хвърли крадешком поглед на Мики. Младежът бе участвал в замисъла на майка си да скрие бащината му смърт от желание да опази онова подобие на семеен живот, което му беше останало. Сега, над гроба на баща си, продължаваше да се държи стоически. С вирната глава. И сухи очи. Може пък това да е най-добрият начин за оцеляване, когато те заблъска животът.
Първата работа на Кити, след като излезе от клиниката, бе да избяга от сина си и да се снабди с дрога. Намериха я изпаднала в безсъзнание в някакъв скапан мотел и я завлякоха отново в института „Кодингтън“. Там продължаваха да я лекуват, но истината бе, че смъртта на Брад я беше сломила и Майрън се съмняваше дали изобщо някога ще се оправи.
Както и очакваше, племенникът му се разбунтува, когато Майрън изказа за пръв път предложението да стане негов настойник. Нямало да допусне друг освен собствената му майка да му бъде настойник. И ако Майрън направел и най-малкия опит в тази насока, щял да го съди, а можело дори да избяга. Предвид предстоящото завръщане на родителите му във Флорида и началото на новата учебна година идния понеделник Майрън все пак бе успял да постигне някаква уговорка с племенника си. Мики се съгласи да живее в къщата в Ливингстън под неофициалното попечителство на Майрън. И да посещава гимназията в Ливингстън, която навремето бяха завършили чичо му и баща му. От своя страна Майрън се съгласи да не му натрапва присъствието си в живота му и да уреди единственият официален настойник да остане майка му, независимо от проблемите й.
Примирие, което търпеше постоянно развитие и много трудно се поддържаше.
Сплел пръсти, със сведена глава, бащата довърши дългата молитва с думите: „Нам и на целия Му израилски народ, амин!“. Майрън и майка му се включиха в последното „амин“. Мики не отвори уста. В продължение на няколко секунди никой не помръдна. Майрън впери поглед в неулегналата пръст пред себе си и се опита да си представи лежащото под нея свое братче. Но не успя.
Вместо това си спомни кога за последен път го беше видял, в снежната нощ преди шестнайсет години, когато Майрън — баткото, който вечно защищаваше по-малкия — счупи носа на Брад.
Кити беше казала самата истина. Брад се двоумял по онова време дали да напусне училище и да замине по незнайни места. Когато баща му подочу какво става, изпрати Майрън да поговори с брат си.
— Върви — каза му. — И се извини за онова, което си наговорил по неин адрес.
Майрън се беше заинатил. Настояваше, че Кити ги е излъгала за хапчетата против забременяване, че се носели слухове по неин адрес, изтъкваше всички останали приказки, които — сега вече му бе ясно — се бяха оказали неверни. Баща му обаче още тогава бе прозрял как стоят нещата.
— Ти завинаги ли искаш да го отблъснеш? — беше го попитал. — Аз пък ти казвам: върви да се извиниш и да ги върнеш у дома.
Когато Майрън отиде обаче, Кити, търсеща отчаяно повод да избягат, бе съчинила оная история, че уж Майрън я свалял. Брад пощуря. А докато слушаше как братчето му крещи и беснее, Майрън осъзна колко прав е бил през цялото време по отношение на Кити. И че братчето му е бил пълен идиот да се хване с такава като нея. Взе да спори с Кити, да я обижда, да я обвинява в какви ли не лъжи, докато накрая изкрещя последните думи, които брат му щеше да чуе някога от него:
— Ти на тая лъжлива мръсница ли вярваш, или на собствения си брат?
Брад замахна. Майрън приклекна и в яростта си контрира. И дори сега, застанал над лобното място на Брад, чу в ушите си онзи отвратителен, мокър звук на трошащ се хрущял.
Последно помнеше как остави Брад на пода с шокиран вид, докато Кити се мъчеше да спре шурналата от носа му кръв.
След като се прибра, Майрън не призна пред баща си какво е направил. Струваше му се, че дори самото повторно изричане на ужасната лъжа, скалъпена от Кити, щеше да й придаде някаква достоверност. Затова взе че излъга баща си:
— Извиних им се, но Брад не щеше и дума да чуе. По-добре ти говори с него, тате. Теб ще те послуша.