— Що само единия?
— Щото вече си сгоден. Жал ми е за горката ти годеница.
Краченето се превърна в нещо като маршировка — толкова забързано и енергично стана, че някъде навътре в себе си Майрън взе да се притеснява да не вземе да роди насред наскоро обновения му офис.
— Ъъъ… мокетът… — обади се плахо. — Съвсем нов е.
Тя се намръщи, помарширува още малко и взе да гризе старателно маникюрираните си нокти.
— Сузи?
Тя спря. Погледите им се срещнаха.
— Кажи ми — помоли я.
— Помниш ли как се запознахме?
Майрън кимна. Нямаше и година, откакто бе завършил право и се бе заел да полага основите на фирмата си. По онова време, в зародиша си, „МБ Пред“ се подвизаваше под името „МБ Спортпред“, тъй като в началото Майрън представляваше само спортисти. Но когато се захвана да привлече като клиенти и актьори, писатели, хора на изкуството и разни други знаменитости, „спорт“ отпадна от наименованието и му остана само „МБ Пред“. Пак буквализъм.
— Разбира се — потвърди.
— Изправена бях пред тотален провал, нали?
— Беше страхотно надарена тенисистка.
— Но пред провал. Няма какво да се лъжем.
— Но пък беше пълнолетна — на осемнайсет — разтвори длани към тавана Майрън.
— На седемнайсет.
— Добре де, на седемнайсет, да речем. — И в съзнанието му се появи окъпаният от слънце образ на Сузи: вързани на опашка руси коси, дяволита усмивка на лицето и форхенд, с който млатеше топката така, сякаш й беше нанесла лична обида. — Беше в самото начало на професионалната ти кариера. Подрастващите младежи лепяха по стените си плакати с твои снимки. Очакваше се да започнеш да биеш легендите на тениса още от първия ден. Родителите ти придаваха нов смисъл на понятието „агресивност“. Цяло чудо е, че не се поквари още тогава.
— Много точно казано.
— Добре, какъв е проблемът в такъв случай?
Сузи изгледа корема си така, сякаш току-що се беше издул.
— Бременна съм.
— Мда, от пръв поглед си личи.
— Животът е хубаво нещо, да ти кажа — рече тя тихо, почти замечтано. — След всичките онези години на безпътица… накрая срещнах Лекс. Оттогава музикалното му творчество достигна нови висоти. И моята тенис академия се развива чудесно. И изобщо всичко вече е така, както би трябвало да бъде.
Майрън изчакваше. Тя не отделяше поглед от корема си, обхванала го внимателно с ръце, сякаш крепеше съдържанието му — което, според Майрън, до голяма степен отговаряше на истината. Но за да не замре съвсем разговорът, взе че я попита:
— Приятно ли ти е да си бременна?
— Имаш предвид самото състояние на носене на дете ли?
— Да.
— Не че съм разцъфтяла или нещо от този род — сви тя рамене. — Напротив, ще се радвам, като го родя. Но не бих казала, че ми е безразлично. Знам, че много жени обожават състоянието на бременност.
— Но не и ти, така ли?
— Имам чувството, че някой е паркирал булдозер върху пикочния ми мехур. Според мен жените обичат да са бременни, понеже то ги отличава. Прави ги нещо като знаменитости за известно време. На повечето жени никой не обръща внимание през живота им, но хората се впечатляват, като забележат, че са бременни. Колкото и грубо да ти звучи, бих казала, че бременните се радват на аплодисментите. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Май да.
— Аз обаче на аплодисменти съм се наситила. — Отиде до прозореца и за миг погледна навън. И пак се извърна към Майрън. — Забеляза ли впрочем колко са ми наедрели циците?
— Ммм — отвърна Майрън и реши да не се разпростира повече по темата.
— Което ме навежда на мисълта, че може би няма да е зле да се обадиш на „Ла-Ла-Лат“ и да уредиш нова фотосесия.
— Със заснети от стратегически ъгъл кадри?
— Точно така. Би се получила страхотна нова рекламна кампания с тия две мои съкровища. — И ги повдигна леко с длани, да не би Майрън да не е схванал за кои съкровища точно става дума. — Е, какво ще кажеш?
— Казвам, че според мен още не си стигнала до същността.
Очите й се бяха вече навлажнили.
— Дяволски щастлива се чувствам.
— Да де, доколкото схващам, точно в това би трябвало да е проблемът ти.
Тя се засмя на репликата му.